Стара Загора отбелязва 39-ия празник на града на 5 октомври
Стара Загора отбелязва за 39-и пореден път празника си на 5 октомври — датата, на която през 1879 г. е поставен основният камък на възстановяващия се град.
Стара Загора отбелязва днес за 39-и пореден път празника на града. Датата 5 октомври е свързана с възстановяването му след опожаряването през 1877 г.
Предложението за общоградско честване е направено през 1987 г. от почетния гражданин на Стара Загора и историк Величка Койчева. Общинският съвет го приема на своя сесия, показва справка на БТА по документи от Регионалния исторически музей.
До 1944 г. старозагорци празнуват на Тодоровден. Тогава Българската православна църква почита свети Теодор Тирон, небесен покровител на града. Проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей посочват, че след 9 септември празникът е забранен. На Тодоровден в града започва да се провежда панаир.
По повод празника понеделник е обявен за неучебен ден за учениците в общината. Яслите и детските градини продължават да работят, съобщи Община Стара Загора.
През лятото на 1877 г., по време на Освободителната война, градът е изпепелен до основи. Историческите сведения, цитирани от БТА, посочват, че са избити 14 хиляди мирни граждани. Военният кореспондент Джанюариъс Алойшиъс Макгахан вижда опожарената Стара Загора и заявява:
Едва ли някога тук ще има град!
Първите бежанци се завръщат през януари 1878 г. и намират оцеляла Ески Джамия, 846 турски и 222 български къщи. На 11 януари в джамията се отслужва молебен. На него присъства главнокомандващият руските войски генерал Николай Николаевич, според „Летопис. Календар на събитията в Стара Загора от VII хил. пр. н. е. до средата на XX век“.
Животът в града постепенно се възстановява. През февруари 1878 г. е първата сватба, разказва свещеник Тодор Пенков в мемоарите си. Месец по-късно се провеждат избори за Градски съвет.
На 27 август 1879 г. съветът приема първия градоустройствен план. Чешкият строителен техник Лубор Байер проектира прави улици и въвежда елементи от западноевропейската архитектура. Главният архитект на Източна Румелия Паоло Монтани одобрява плана.
На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богориди поставя основния камък на възстановяващия се град. Първият управител на Източна Румелия прави това на почистено място сред руините, където днес е градският площад. Великотърновският митрополит Климент отслужва молебен пред кмета Стефан Салабашев и стотици граждани. Тържеството завършва с песни и танци, свидетелства бившият кмет Минко Минев в ръкописните си спомени.
Възстановяването носи и нови обществени институции. Храмът „Света Богородица“ е възстановен през 1881 г., а същата година се учредява градска полиция. Мъжката и Девическата гимназия отварят през 1883 г., а държавната болница — пет години по-късно. Военният клуб започва да приема представления на местни любителски трупи през 1897 г.
През 1894 г. Методий Старозагорски пристига като временно управляващ Старозагорската епархия. По негова инициатива се създава Благотворителният комитет „Св. Игнатий Старозагорски“, който поставя началото на парк „Аязмото“.
Оперното изкуство в града започва с постановката на „Гергана“ на 27 февруари 1925 г. По-голямата част от състава е сформирана от хористи и свещеници от градските църкви. През 1995 г. е открит Тракийският университет, в който днес се обучават студенти от петте континента.
