Срок за изгонване: Какви са правата на наемателите из Европа?
Правата на наемателите и сроковете за изгонване се различават значително в Испания, Франция, Германия и Италия.
Изгонването на 87-годишна наемателка в Мадрид отново насочи вниманието към правата на наемателите в Европа. Случаят предизвика дебати за сроковете и основанията за прекратяване на наемните отношения.
Наемателите могат да получат предизвестие, дори когато плащат редовно. Хазяите трябва да посочат сериозна и законова причина за прекратяването. Такива причини могат да бъдат продажба на имота или лична нужда от жилището.
Случаят в Мадрид се превърна в повод за обществени реакции. Повече информация за него можете да прочетете в материала за масовите протести в Мадрид.
В Испания срокът за предизвестие е два месеца. Това е един от най-кратките срокове сред разгледаните европейски държави. Условието обаче важи едва след първата година от отдаването на имота.
Освен това хазяинът трябва да бъде физическо лице. Правилото не се прилага, когато собственикът е фирма.
Във Франция наемателите имат по-силна защита. Хазяите могат да прекратят отдаването в средата на договорения срок. Срокът за уведомление зависи от вида на жилището.
При обзаведен имот предизвестието е три месеца. Ако наемателят е донесъл собствените си мебели, срокът става шест месеца. Френското законодателство предвижда и сезонна защита.
Изгонванията във Франция са забранени между 1 ноември и 31 март включително. Този период ограничава възможността на хазяите да освободят имота през зимните месеци.
В Германия наемателите могат да оспорят прекратяването в съда. Това е възможно, ако се намират в трудна житейска ситуация. При останалите случаи стандартното предизвестие е три месеца.
Срокът в Германия се увеличава според продължителността на настаняването. След първите пет години той става шест месеца. След осем години наем срокът достига девет месеца.
В Италия предизвестието е шест месеца преди края на договора. Минималният срок на договора е четири години. В този период хазяите не могат да поискат освобождаване на жилището без основание.
Изключение има, когато наемателят нарушава условията на договора. Темата остава свързана и с по-широката жилищна криза в Испания, за която можете да прочетете в отделния материал.
