Спортът като лична драма: Психолози откриха, че има тежка фенска депресия, но още не е официална диагноза

За милиони хора по света футболът не е просто обикновена игра. Той се е превърнал в религия, лична идентичност и емоционална битка. Много привърженици преживяват случващото се на терена пред телевизора изключително интензивно. Победата на любимия отбор носи огромна радост и високо самочувствие. Загубата обаче често удря по-силно от личен провал в реалния живот.

Учени от Шанхай твърдят, че гледането на мачове влияе положително на личността. То осигурява важни социални взаимодействия и възможности за изразяване на емоциите. При най-верните привърженици обаче спортът диктува настроението и поведението. Британски учени доказват, че мозъкът изпитва наситени и противоположни емоции по време на мач. Вълнението и радостта могат бързо да преминат в гняв, ярост или дълбока тъга. Психолозите сравняват тези усещания с истинска „луда любов“.

Съвместно изследване на няколко престижни университета открива нови аспекти на фенското поведение. Специалисти от „Кингс Колидж Лондон“ и „Тринити Колидж Дъблин“ анализират тези състояния. Те установяват, че феновете повишават собственото си самочувствие след победа на любимия клуб. Те започват да възприемат себе си за по-добри и успешни в своето ежедневие. Победата на отбора се приема като личен триумф, който подобрява социалния статус на запалянкото.

Проучването отваря нов хоризонт в психологията, наречен „фенска спортна депресия“. Изследователите анализират емоциите на агитките след тежка загуба. Установено е, че някои фенове изпитват състояния, сходни с клинична депресия. Те включват силна безнадеждност, понижено самочувствие, разочарование и постоянна тревожност. В такива моменти е полезно да знаем как да се възстановим след провал и да запазим баланс.

Учени от университета в Сеул свързват това поведение с теорията за социалната идентичност. Тя изследва как хората развиват чувство за стойност чрез принадлежност към групи. Фенските тениски, шаловете и песните засилват това припознаване с отбора. За най-запалените привърженици спортната купа се превръща в колективна и лична цел. Проблемът е, че негативният резултат крие сериозен риск за психичното здраве. Симптомите на депресия могат да променят поведението на човека за седмици напред.

Историята помни трагични случаи на самоубийства по време на големи първенства. През 2018 година фен на Лионел Меси отнема живота си след загуба на Аржентина.

„Не ми остава нищо повече, което да видя на този свят. Тръгвам си!“

Това пише в предсмъртното си писмо 30-годишният индиец Алекс Дину. Подобни трагедии се случват и в Непал след историческото поражение на Бразилия от Германия. През 1950 година загубата на Бразилия от Уругвай води до национален траур. Този период, известен като „Мараказу“, бележи съдбите на стотици хора в страната.

Въпреки тези факти, фенската депресия все още не е приета като официална медицинска диагноза. Асоциацията за тревожност и депресия на Америка оспорва този термин. Според организацията думата „тъга“ е по-точно определение за състоянието на запалянковците. Те смятат, че депресията изисква дългосрочно внимание, докато фенското разочарование обикновено отшумява по-бързо.

Британски психолози съветват феновете да поддържат здравословна дистанция от спорта. Те напомнят, че отборът може да бъде част от живота, но не и негов център. В противен случай рискът от емоционален срив става твърде голям. Човек не трябва да позволява резултатите на професионални атлети да определят личното му щастие.