СПЕЦИАЛНО: Историята на Абагар – първата българска печатна книга е издадена в Рим

„Абагар“ е първата печатна книга на новобългарски език. Тя е издадена през 1651 година в град Рим. Днес това безценно произведение се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Журналистът Надя Обретенова получи рядката възможност да види книгата отблизо. Този екземпляр напуска хранилищата изключително рядко. В момента книгата е изложена зад витрина за посетителите.

В световен мащаб съществуват едва 18 копия от това ценно издание. Единственият български екземпляр е на цели 375 години. Специалистите го докосват единствено с предпазни ръкавици. Авторът Филип Станиславов произхожда от свищовското село Ореш. Директорът на библиотеката доц. д-р Калина Иванова разказва за неговия прогресивен дух. Тя подчертава голямото значение на това произведение за нашата култура.

Тя е издадена на 6 май 1651 г. и, ако така поставим листите срещу светлината, ще видим водния знак на печатницата. Тя е отпечатана на новобългарски език, но има и фрази от сърбохърватски.

Книгата съдържа точно 20 молитви с много практическо приложение. Те са предназначени за женитба, помощ и лечение на различни страдания. В текста е вплетена думата „Късмет“ под формата на криптограма. Авторът е използвал специфичен метод с изпускане на гласни букви. Съдържанието отразява влиянието на католическата вяра върху автора. Всичко е изписано със специфични новобългарски букви.

Филип Станиславов завършва своето висше образование в Италия. Той притежава изключителна начетеност за своята историческа епоха. Станиславов служи като преводач и личен секретар на папа Урбан Осми. По-късно той заема високия пост на Никополски епископ. Неговата активна просветителска дейност започва в плевенското село Трънчовица. Точно в този период той издава своята епохална творба „Абагар“.

Там е създал училище и е извършвал просветна дейност и всъщност той е известен с тази своя книга „Абагар“.

„Абагар“ е издаден на 6 май 1651 година в италианската столица. Форматът на книгата позволява тя да се навива лесно на руло. Хората са я носили в специален кожен калъф по време на път. Гравюрите в нея изобразяват християнски светци и различни библейски сцени. Тези илюстрации са помагали на учениците да изучават историята и вярата. Гравюрите превръщат книгата в учебно помагало.

Така произведението далеч надхвърля първоначалните идеи на своя автор. То се превръща в истинска образователна книга за българите. Станиславов вероятно е осъзнавал мащаба на своето голямо дело. Той оставя трайна следа в българската културна и просветна история. Неговото самочувствие е било на високо ниво.

Той се е описал дори като епископ на Велика България.

Днес Националната библиотека пази единствения екземпляр у нас в специално хранилище. „Абагар“ остава вечен символ на българския стремеж към просвещение. Книгата се съхранява при строго контролирани условия за безопасност. Това гарантира нейното пълно оцеляване за бъдещите поколения българи. Филип Станиславов остава в историята като един от най-големите наши просветители. Неговото дело продължава да вдъхновява съвременните изследователи.