Спец по дуелите и първи главен прокурор: Кой е Димитър Греков?

Оставката на и. ф. главния прокурор Борислав Сарафов насочва вниманието към българската история. Първият предшественик на този пост е Димитър Греков. Той остава сред най-колоритните фигури след Освобождението. Греков притежава изискани маниери и солидно европейско образование. Той парадира със своята начетеност пред съвременниците си. В неговите ръце е съсредоточена колосална власт. Младият юрист я използва решително срещу своите политически опоненти. Димитър Греков е първият министър на правосъдието в свободна България и едновременно изпълнява функциите на главен прокурор.

Бъдещият държавник е роден в бесарабския град Болград. Той завършва право във френския град Екс ан Прованс. Гимназията му осигурява стипендия заради отличния му успех. Греков се завръща в Бесарабия с високо самочувствие. Той се мести в София веднага след освобождението на страната. Кариерата му започва като съдия. Бързо се издига до председател на Върховния съд. Амбициозният мъж търси начини да влезе в изпълнителната власт. Неговите консервативни възгледи и хаплив език привличат вниманието на политическия елит.

На 5 юли 1879 г. той влиза в кабинета на Тодор Бурмов. Греков става министър на правосъдието и висш ръководител на магистратите. Тогава той е едва на 32 години. Новият член на кабинета демонстрира борбен характер и елитаризъм. Той често изтъква перфектния си френски език и изискани маниери. Това поведение влудява либералните политици в парламента. Те го обвиняват в липса на народняшко чувство. Греков се превръща в център на скандали между двореца и Народното събрание. Той настоява за увеличаване на властта на княз Александър Батенберг за сметка на парламента.

Греков смята Търновската конституция за твърде либерална за непросветения народ. Той участва активно в преврата, организиран от княза с руска подкрепа. В резултат на това конституцията е суспендирана. Народното събрание е разпуснато. Установява се Режимът на пълномощията. Руският генерал Казимир Ернрот заема поста на премиер. Стефан Стамболов и Петко Каравелов започват яростни атаки срещу Греков. Те го считат за подстрекател на целия политически абсурд. Греков твърди, че се бори за извънредни пълномощия на монарха.

Магистратът води битки на няколко фронта едновременно. Като министър той упражнява пряк надзор над прокурорите. Греков използва позицията си за отстраняване на врагове от съдебната система. Той освобождава мнозина под претекст, че са неопитни. Целта му е да реконструира държавата по свой модел. Греков въвежда строга йерархия в съдилищата, което опозицията определя като правна диктатура. Опонентите му го наричат предател на конституцията. Често получава покани за дуели.

Политическото рицарство от Франция навлиза бързо в България. Дуелите стават масов феномен сред елита. Стига се до въвеждането на опасни американски двубои. При тях участниците теглят жребий. Изтеглилият черното топче е длъжен да се самоубие. Греков е отявлен противник на тези варварски прийоми. Той публично настоява за строги наказания за участниците. Като министър подготвя закон срещу тази диващина. Елитът обаче предпочита неписаните правила на честта.

Един от големите скандали включва Иван Вазов и Петко Славейков. Славейков осмива поезията на Вазов под псевдоним. Между двамата избухва шумна вражда.

„Утре рано тръгвам за Пловдив, готов на разположението ви. Нямам на умът си да ви убивам; но ако вий по амбиции искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да се откажа да я поема…“

Това пише Славейков в писмо до Вазов. В крайна сметка те избягват кръвопролитието чрез преговори. Греков също избягва преките двубои чрез интриги или съдебни дела.

Често канят Греков за секундант заради правните му познания. Той участва в прочутия скандал от 1884 г. Подполковник Михаил Савов кани на дуел премиера Стефан Стамболов. Причината е лична обида, свързана с жената на Савов. Стамболов избира Димитър Греков за свой секундант. Греков веднага се опитва да осуети варварството. Той твърди, че аферата е недоказуема интрига. Секундантите на Савов се отказват. Савов кани нови представители, сред които е Васил Радославов. Греков отказва среща с тях. Той твърди, че те нарушават правилата на двубоите. Дуелът между Стамболов и Савов е отменен поради отказа на премиера да съдейства.

Битката на Греков срещу дуелите има променлив успех. В Наказателния кодекс от 1896 г. се появяват текстове за тях. Двубоят се смята за правилен само при еднакви условия и смъртоносно оръжие. Греков остава застрашен от атентати през целия си живот. Той наследява Стамболов като лидер на Народнолибералната партия. Винаги носи оръжие заради македонските чети и русофилите. През 1899 г. княз Фердинанд му възлага да състави кабинет. През 1901 г. Димитър Греков умира внезапно на 53-годишна възраст. Официалната версия е сърдечен арест. Мнозина обаче подозират, че първият главен прокурор е бил отровен.