Социалното министерство предлага нов модел за определяне на минималната работна заплата

Министерството на труда и социалната политика разработва изцяло нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в България. Ведомството предлага тя вече да не се изчислява автоматично като 50% от средната заплата за страната. Тези промени целят по-голяма гъвкавост и съобразяване с реалните пазарни условия.

Социалният министър Наталия Ефремова представи основните насоки за бъдещите промени в законодателството. Тя подчерта, че заплатата трябва да отразява прекия принос на работника. Според нея държавата не трябва да налага административни нива на доходите в условия на пазарна икономика.

„Работната заплата е измерител на труда. Не е добра идея да бъде автоматичен механизмът. Не е добра идея държавата да определя размера на минималната работна заплата, когато сме в действаща пазарна икономика.“

Властите планират минималното възнаграждение да се договаря директно между социалните партньори по отделни икономически бранжове. Министерството на труда и социалната политика ще влезе в ролята на активен посредник в този процес. Новият модел ще отчита специфични критерии като инфлацията и производителността на труда в различните сектори.

„Ще търсим съвместна форма със социалните партньори как да фиксираме тази минимална работна заплата – не еднопосочно от страна на държавата“

Въпреки готвените промени, размерът на минималното възнаграждение за следващата година вече е ясен. Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е определена на 1213 лв. или 620,20 евро. Това ниво е фиксирано с постановление на Министерския съвет и следва действащите в момента законови текстове.

Министър Ефремова увери, че новите правила няма да доведат до орязване на доходите на най-нископлатените служители. Европейската директива за адекватни минимални заплати поставя ясни граници и защитни механизми за държавите членки. Законът гарантира, че минималната заплата никога не може да бъде по-ниска от достигнатото ниво през предходната година.

„Каквато и формула да се намери – дали тя ще бъде договаряна, дали ще бъде автоматична, тъй като това са двете форми по смисъла на директивата за адекватни минимални заплати – дори в самата директива има гаранция, че никога минималната заплата, която е достигната, не може да бъде по-ниска за следващата година“

В момента в обществото текат сериозни дебати относно бъдещето на доходите. Вече се появиха спорове дали минималната работна заплата остава 1213 лева предвид новите предложения. Някои политически среди също изразяват резерви към финализирането на тези параметри. Борислав Гуцанов коментира, че минималната заплата от 1213 лв. не е сигурна до окончателното приемане на държавния бюджет.

Изследванията показват, че България все още заема последното място в Европейския съюз по размер на минималните възнаграждения. Докато у нас тя е едва 620 евро, в Люксембург сумата достига 2704 евро. Европейският подход насърчава колективното трудово договаряне като основен инструмент за постигане на адекватни доходи.

Новият механизъм ще търси баланс между икономическата стабилност на предприятията и жизнения стандарт на работещите. Синдикатите настояват за запазване на защитните функции на Кодекса на труда. Работодателите от своя страна искат по-тясна обвързаност на заплатите с реалните резултати от дейността.