Соломон Паси: 9/11 беше трагичен, но и шанс за нас и членството ни в НАТО
Соломон Паси разказва как 9/11 ускорява пътя на България към НАТО, как страната получава поканата през 2002 г. и защо Космосът става нов приоритет за сигурността.
Соломон Паси като външен министър и президентът на САЩ Джордж Буш по време на заседание на ООН СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА СОЛОМОН ПАСИ 2 април 2004 г. Соломон Паси разчувстван от сбъдването на една негова мечта - България вече е член на НАТО. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА СОЛОМОН ПАСИ Издигане на българския флаг пред централата на НАТО. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА СОЛОМОН ПАСИ
Соломон Паси е бил външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски по време на атентатите от 11 септември 2001 г. Новината го заварва в Брюксел, където е едва от седем седмици на поста.
Той участва в разговори за членството на България в НАТО и Европейския съюз. Паралелно с това работи със заместник-директора на британската MI6 сър Марк Алън. Двамата обсъждат стратегия за освобождаването на българските медици в Либия.
Паси разказва, че двамата гледали по CNN как кулите близнаци в Ню Йорк се сриват. Британският експерт по антитероризъм признал, че не знае какво се случва. Това според Паси означавало, че западните служби също не са били подготвени.
След атентатите България предприема бързи дипломатически действия. Часове по-късно Паси и заместникът му, посланик Любомир Иванов, предлагат на премиера Симеон Сакскобургготски проект за писмо до президента Джордж Буш.
В него България се обявява едностранно за де факто член на НАТО и съюзник на САЩ в борбата срещу международния тероризъм. Премиерът редактира текста, а писмото е изпратено незабавно.
На 13 септември 2001 г. Министерският съвет подкрепя международните инициативи срещу тероризма. Решението обхваща действията в рамките на НАТО, Евроатлантическия съвет за партньорство и Европейския съюз.
Според Паси тогава някои хора се опасявали, че България може да стане мишена. Политическото ръководство обаче смятало, че терористите атакуват слабите звена. Съюзът със силните държави според него увеличавал сигурността.
Паси определя 9/11 като фактор, ускорил поканата към България за членство в НАТО. Буш-баща би поканил страната заради участието ѝ в коалицията за освобождаването на Кувейт. Бил Клинтън би отчел молбата за членство от 1997 г. и ролята на България в защитата на Косово.
Поканата за НАТО идва от президента Джордж Буш през 2002 г., приоритетно заради борбата с тероризма. Паси свързва решението и с общата работа на България и САЩ в Съвета за сигурност на ООН през 2002-2003 г.
Посланик Джеймс Пардю съобщава лично на Паси за поканата на 15 ноември 2002 г. Срещата се провежда през нощта, след завръщането на министъра от Скопие. Паси трябва да запази новината в тайна до срещата на върха в Прага.
Седмица по-късно България получава официалната покана. Три седмици след това в Копенхаген е договорена 2007 г. за присъединяването към Европейския съюз. Според Паси така през 2002 г. страната започва да изгражда своята евроатлантическа рамка.
България подписва Европейския договор на 25 април 2005 г. Паси посочва, че договорът води до присъединяването към ЕС, еврозоната и Шенген.
Друг акцент в разказа му са българо-американските военни бази. Паси казва, че Атлантическият клуб търсел двустранен военен договор със САЩ още преди членството в НАТО.
Операциите „Трайна свобода“ в Афганистан и „Иракска свобода“ създават възможност за по-тясно военно сътрудничество. България предлага на САЩ базата край Сарафово. През 2003 г. Паси поставя въпроса пред Колин Пауъл.
След разговори със САЩ България започва изграждането на съвместни военни съоръжения. Преговорите приключват през 2006 г., когато Паси вече е председател на Комисията по външна политика.
Той заявява, че България има нужда от военно присъствие на Франция, Великобритания и САЩ по Черноморието. Паси настоява и за планиране на придобиването на F-35, както и за модернизация на армията.
По темата за международната сигурност вижте и другия разговор със Соломон Паси.
Двадесет и пет години след 11 септември Паси определя атентатите като геополитическо цунами. Според него те разрушават дотогавашните представи за сигурност и показват уязвимостта на сложните отбранителни системи.
Той смята, че следващите големи рискове могат да дойдат от Космоса. Затова призовава човечеството да развива способности за прогнозиране и превенция.
През 2021 г. Атлантическият клуб започва с НАСА програмата „Ало, Космос! Говори България!“. Тя насърчава младите хора да мислят за космическите предизвикателства и възможните рискове.
„9/11 беше трагичен, но шанс за нас, който не трябваше да пропилеем.“
„Сега му е времето човечеството да се поучи от минали грешки и да погледнем в Космоса, за да предотвратим катастрофите, зреещи оттам.“
