Смях на 15 милиона години: Как древната еволюция на звуците положи основите на човешката реч

Международно изследване разкрива, че смехът е древна способност на милиони години. Тази характеристика е помогнала значително за развитието на човешкия говор. Милен Атанасов разказва за това научно откритие в рубриката „Къде сме ние“. Това проучване е публикувано в престижното научно списание Communications Biology. То предоставя ценна информация за произхода на човешката реч.

Учените са изследвали общо 140 последователности на спонтанен смях от орангутани, горили, бонобо, шимпанзета и хора. В проучването са включени и четири човешки деца. Тяхната възраст е била между 6 месеца и 7 години. Анализът показва, че основният ритъм на смеха е удивително сходен при всички човекоподобни маймуни. Това означава, че характеристиката е съществувала още при последния общ прародител на хората и големите човекоподобни маймуни преди около 15 милиона години.

д-р Киара де Грегорио, Университет Уоруик:

„Изследвахме смеха, за да разберем не само неговия произход и как се е променял с еволюцията, но и какво може да ни разкрие за развитието на човешкия език. Ритъмът на смеха ни дава информация как сме усъвършенствали контрола върху движенията на устата си при общуване, което впоследствие е направило възможна и речта.“

Изследователите са се фокусирали върху интервалите между отделните изблици на смях. Те не са разглеждали само височината или силата на звука. Оказва се, че тези интервали следват равномерен ритъм при хората и маймуните. Това доказва, че контролът върху звуците е съществувал много преди съвременния човек. Подобни открития допълват тезата, че Прачовекът е проговорил преди поне 135 000 години.

д-р Киара де Грегорио, Университет Уоруик:

„Дълго време се смяташе, че маймуните не могат да говорят, защото не разполагат с необходимите органи. Всъщност те могат да възпроизвеждат звуци, както и ние. Това, което им липсва, е прецизният контрол върху гласовия тракт – движението на устните, езика и устата. Начинът, по който смехът се е развивал, ни подсказва как постепенно сме придобили по-добра координация на тези движения.“

Тъй като речта не оставя следи във вкаменелостите, учените използват нови методи. Записите за това проучване са направени в зоологически градини в Германия и Малайзия. Смехът е регистриран по време на игра или гъделичкане от познати гледачи. Тези ситуации предизвикват същата реакция и при хората. Днес практиката Йога на смеха също използва тези естествени механизми за здраве.

д-р Киара де Грегорио, катедра по психология към Университета в Уоруик:

„При човекоподобните маймуни се наблюдават два основни контекста, в които те се смеят. Единият е играта – виждаме две млади животни да си играят и действително да се смеят, точно както правят децата. Съществува обаче и друг контекст – те обичат да ги гъделичкат. Когато ги гъделичкат, те наистина се смеят. В тези случаи ги гъделичкаха хора, с които животните са свикнали, каквито са техните гледачи. Подобно на хората – и човекоподобните маймуни предпочитат да бъдат гъделичкани от познат човек. Ние също обичаме да ни гъделичкат, но ако стоя на автобусна спирка и някой непознат ме докосне, за да ме погъделичка, едва ли ще се разсмея, предполагам, че при тях е същото.“

Анализът отвежда науката в минало без писменост и говор. Тогава не е имало символи, знаци, букви или думи. Еволюцията на прецизния контрол върху гласовия тракт – движението на устните, езика и устата е била ключова за оцеляването.

д-р Киара де Грегорио, Университетът на Уоруик:

„Не смятаме, че речта е възникнала директно от смеха. По-скоро смехът е бил толкова важен за общуването в сложните социални групи, че с времето е станал по-разнообразен. Именно тази нарастваща способност за контрол и комбиниране на различни звуци вероятно е създала предпоставките за появата на речта.“

Човешката способност за контрол на гласа не се е появила внезапно. Тя е резултат от постепенно развитие на древни умения. Тези умения са съществували при нашите предци милиони години назад.