Сметната палата: 5 области са без инсталации за опасни отпадъци, рискът за здравето е критичен

Пет области в страната функционират без никакви инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци. Това съобщи Сметната палата в своя последен одитен доклад за периода 2021-2024 година. Липсата на съоръжения създава директни рискове за околната среда и здравето на населението. Регионите без нужните мощности са Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян. Тези територии не разполагат с техника за третиране на отпадъци от домакинствата и медицинската дейност.

Одитът е насочен към дейността на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Опасните отпадъци включват вещества с токсичност, запалимост и канцерогенност. В обхвата попадат и инфекциозните материали от лечебните заведения. Данните на Националния статистически институт показват тревожна тенденция. Количествата опасни отпадъци у нас нарастват постоянно през последните години. През 2021 г. те са били 13,7 тона, а през 2023 г. достигат близо 16 тона.

България заема второ място в Европейския съюз по образуване на опасни отпадъци на човек от населението. Статистиката на Евростат за 2022 г. е категорична за сериозните мащаби на проблема. У нас се генерират по 2 246 кг на човек при средно 266 кг за ЕС. Пред нас в тази негативна класация се нарежда единствено Финландия. Тези цифри включват отпадъци от минното дело, строителството и минерални остатъци.

Европейската комисия следи отблизо ситуацията с управлението на отпадъците в страната. Срещу България са заведени девет наказателни процедури за нарушения на европейските директиви. Пет от тези процедури са били прекратени в рамките на одитирания период. Основните проблеми са свързани с депониране на непреработени отпадъци. Страната ни не прилага ефективно и принципа „замърсителят плаща“.

Сметната палата изпрати доклада си до Европейската комисия и международната организация ИНТОСАЙ. Институцията често проверява ефективността на държавното управление в различни сфери. Подобни анализи се правят и за контрола върху корупцията при европрограмите. В текущия доклад се отбелязват минимални резултати при ограничаване на негативното въздействие върху природата.

Един от основните системни проблеми е липсата на Национална стратегия за околна среда. Народното събрание все още не е приело такъв документ. Това оставя секторната политика без дългосрочна рамка и ясни приоритети. Националният план за управление на отпадъците 2021-2028 г. също има пропуски. Той не акцентира достатъчно върху опасните отпадъци от промишлеността. Индустрията остава най-големият източник на такива замърсители в страната.

Осем областни града в България не са осигурили площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци. Това са Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Общо 29 на сто от кметовете на големите градове не изпълняват това законово изискване. В останалите двадесет области на страната функционират общо 57 такива площадки. Две общини, Криводол и Чепеларе, изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците.

Контролът върху незаконните сметища също е на незадоволително ниво. Четиридесет и два процента от нарушенията при местните власти са свързани с липса на мерки за почистване. Същевременно Националната информационна система за отпадъци (НИСО) се нуждае от технологично надграждане. Тя не предоставя достатъчно ефективна координация и наблюдение на национално ниво.

Вносът на опасни отпадъци за оползотворяване нарасна с 41 на сто през 2024 г. спрямо 2021 г. Тези материали се внасят основно за рециклиране на метали и рафиниране на масла. Въпреки това делът на рециклираните опасни отпадъци у нас е много нисък. Той е над два пъти по-малък от средните нива за Европейския съюз. Председателят на Сметната палата Димитър Главчев подчерта сериозния риск за здравето и околната среда.

Сметната палата отправи седем конкретни препоръки към министъра на околната среда и водите. Те трябва да подобрят организацията и координацията при управлението на отпадъците. Крайният срок за изпълнението на тези мерки е 1 март 2027 г. Одитният доклад подчертава, че са необходими спешни действия за защита на здравето на гражданите.