Смелост без граници: Ученици с кросови мотори спасиха село Логодаж от огнения ад

Двама ученици от Благоевград се превърнаха в истински герои по време на голям пожар край село Логодаж. Виктор Ханджийски и Георги Поповски доказаха, че мотористите не заслужават негативния образ, който често им се приписва. С риск за собствения си живот, младежите се включиха доброволно в борбата с огнената стихия. Те използваха своите кросови мотори, за да достигнат до най-трудните участъци в района.

Учениците пренасяха вода и оборудване до труднодостъпни терени, където пожарната техника не можеше да премине. Георги и Виктор работиха рамо до рамо с професионалните пожарникари, за да спрат разпространението на пламъците. Младите доброволци помогнаха за спасяването на къщите в село Логодаж, които бяха застрашени от огъня. Инцидентът се случи на 19 юли, когато момчетата случайно разбират за бедствието от свой познат.

Виктор Ханджийски, който е ученик в 10 клас на ПМГ „Акад. С. Корольов“, разказва за първите моменти на кризата:

„Той без да се замисли, тръгна да пълни цистерната. И тримата се отправихме към пожара.“

Придвижването по горските пътища се оказва сериозно предизвикателство за тежките машини. Кросовите мотори обаче дават предимство на момчетата в гъстата растителност. Те бързо стават връзката между различните екипи на терен. Подобен пример за смелост показаха и деца, помагащи при пожар в село Кабиле.

Виктор описва сложната логистика по време на акцията:

„Обаче се оказа труднодостъпен терен за техниката на пожарникарите и се върнахме и им съобщихме. Те ни дадоха ръчни пръскачки. Сложиха ни ги на гърба и ние тръгнахме да ги караме към втория екип.“

Освен с пренасяне на вода, момчетата активно използват и лопати, за да ограничат огъня. Георги Поповски, ученик в 9 клас на 7 СУ „Кузман Шапкарев“, осъзнава сериозността на ситуацията.

„Беше много близо до къщите и можеше да пламне цялото село.“

Жителите на Логодаж остават впечатлени от енергията и себеотрицанието на младежите. Мартин Караджов, жител на селото, споделя, че първоначално дори не е разпознал децата под екипировката. Тази история напомня за момчето с колелото срещу огъня, което също подкрепяше пожарникарите в Пирин.

Мартин Караджов описва поведението на Виктор и Георги по време на гасенето:

„Аз дори не знаех, че са момчета. Бяха с каски, екипировки. Аз мислех, че са мъже, които просто такава енергия, с такава сила се хвърлиха напред. Не се отказаха, не си направиха нито една снимка, не позираха.“

След края на акцията, Виктор Ханджийски коментира общественото мнение за своята общност. Той вярва, че техният пример ще промени нагласите към младите мотористи.

„На мотористите им се носи една такава слава, че винаги правим бели, правим пакости. Обаче, ето това е един пример, който показва, че невинаги е така. И ние сме хора и винаги сме готови да помогнем.“

За двете момчета моторите остават страст, но желанието да помагат е въпрос на възпитание.