След първите 100 дни управление: 52% не са съгласни с външната политика на Радев, сочи проучване на „Галъп“

Национално представително проучване на „Галъп интернешънъл балкан“ показва, че 52% от българите изразяват критично отношение към външната политика на правителството на Румен Радев след първите 100 дни от съставянето му. Проучването е проведено чрез телефонно интервю в периода 24 юли – 4 август 2026 г. сред 821 пълнолетни граждани на България.

Няма съществена динамика в доверието към основните политически сили през първите 100 дни от съставянето на правителството. „Прогресивна България“ запазва високата подкрепа, която получи на последните парламентарни избори, както и значителната разлика спрямо втората политическа сила – ГЕРБ-СДС. Високи са нивата на обществено доверие към институциите на президента и правителството. Има повишаване на доверието към парламента. Същевременно се наблюдава засилена критичност в обществото към външнополитическия курс на правителството, която обаче не е консолидирана и се дължи на разнопосочни причини и основания.

От критично настроените към външната политика 33,5% посочват като причина липсата на необходим баланс между външните ангажименти и вътрешните обществени настроения. Други 18,5% смятат, че България излъчва противоречиви сигнали към своите съюзници и международни партньори. Това означава, че критиката към правителствения курс идва от различни отправни точки и не може да се обобщи в една обща позиция.

Строгото следване на ангажиментите към ЕС и НАТО се припознава като основна характеристика на правителствената политика от 16,7% от анкетираните. Други 15% изтъкват твърдата защита на националния интерес и суверенитета като водеща черта на външнополитическия курс. Показателен за липсата на ясен външнополитически облик на правителството е високият дял на отговорите „Не знам“ – 15%. Този резултат подсказва, че значителна част от обществото не може да идентифицира ясна посока в международната политика на кабинета.

Народното събрание традиционно през последните години регистрира ниско обществено доверие. След конституирането на настоящия парламент обаче се наблюдава подобрение спрямо предходния период. 20,2% от анкетираните декларират доверие към законодателния орган, докато 57,5% заявяват недоверие. Макар и отрицателният баланс да остава значителен, тенденцията показва известна позитивна промяна в общественото восприятие.

Президентът Илияна Йотова остава фигурата с най-висок положителен рейтинг в държавата. Тя се ползва с 48,4% одобрение при 30,2% неодобрение, което формира положителен баланс от +18,2%. Сред политическите фигури президентът далеч изпреварва всички останали с най-високо доверие – 48,4%, при сравнително ниско недоверие от 29,2%.

Правителството на Румен Радев също се ползва със солидно одобрение. Кабинетът получава 42% подкрепа при 33,6% неодобрение и положителен баланс от +8,4%. Близо една четвърт от хората – 24,4%, все още нямат изградено мнение за работата на правителството, което указва наличието на значителен неотвоен електорал. Министър-председателят и лидер на ПБ Румен Радев лично се ползва с 43,2% доверие срещу 38,7% недоверие.

При хипотетични избори сега „Прогресивна България“ отново би потвърдила своя успех от предходния парламентарен вот. Формацията получава подкрепа от 42,3%, постигайки абсолютно мнозинство при разпределение на мандатите в Народното събрание. На този етап не се наблюдават съществени промени в електоралната подкрепа на останалите политически сили, които изостават на чувствително разстояние.

ГЕРБ-СДС са втора политическа сила с 12%. Третото място заема „Продължаваме промяната“ със 7,6%. Непосредствено след тях се нареждат ДПС със 7% и „Демократична България“ с 6,3%. Спрямо изборните резултати от април лек ръст бележат „Възраждане“ – 4,8%, и БСП – 3,5%. Разпределението на подкрепата ясно очертава стабилно лидерство на „Прогресивна България“ с над 30 процентни пункта преднина пред втората сила.

Изследването е част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл балкан“ и е финансирано изцяло със собствени средства на агенцията. Резултатите отразяват обществените нагласи в първите месеци на мандата и предоставят база за сравнение при бъдещи измервания на общественото мнение.