След 550 години: Учени разкриха истинската причина за смъртта на музата на Ботичели

След повече от пет века международни учени разгадаха мистерията около смъртта на Симонета Веспучи. Тя е жената, вдъхновила шедьовъра на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“. Дълго време се смяташе, че туберкулозата е убила младата благородничка. Нови изследвания обаче предлагат съвсем различна медицинска хипотеза за нейния край.

Екип от специалисти от Лондонския университет „Куин Мери“ и университета в Рим анализира портретите на Симонета. Те използваха алгоритъм за разпознаване на лица върху картините на Ботичели. Изследователите откриха специфични промени в чертите на лицето на музата. Тези трансформации подсказват за сериозно ендокринологично заболяване.

Симонета Веспучи вероятно е починала от остър кръвоизлив на хипофизен тумор. Това състояние е известно в медицината като хипофизна апоплексия. Учените смятат, че аденомът е променял външния вид на жената в продължение на години. Промените са видими в челюстта, челото и меките тъкани на лицето. Тези белези са характерни за пациенти с растеж на малката жлеза в основата на мозъка.

Професор Паоло Поцили обяснява, че туморът е контролирал производството на хормони в тялото ѝ. Излишъкът от растежен хормон и пролактин е променил контурите на лицето. В творбата „Алегоричен портрет на млада жена“ Симонета изглежда сякаш отделя кърма. Това явление се нарича галакторея и е класически признак за наличие на такъв вид тумор.

Публикацията ни от 2019 г. беше предпазлива. Не твърдяхме, че разполагаме с доказателство, а предлагахме правдоподобно медицинско тълкуване на визуалните свидетелства, изградено чрез съчетаване на история на изкуството и клинична ендокринология. Сега, в нова статия, стигнахме по-далеч. Смятаме, че самата смърт на Симонета – внезапна, бърза и драматична според сведенията от онова време – съответства на конкретно спешно медицинско състояние:апоплексия на хипофизен тумор

Физическо усилие при танци или сексуално насилие може да са провокирали фаталния край. Изследователите цитират исторически сведения за инцидент по време на бал. Симонета припаднала, докато танцувала на празнично събитие. Друга хипотеза включва предполагаемо изнасилване от Алфонсо II, херцог на Калабрия. Той е бил известен със своята жестокост към жените. Всеки от тези фактори е могъл да предизвика фатален кръвоизлив в увредената жлеза.

Д-р Домициана Нардели е проследила кореспонденцията между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи. Писмата описват последните дни на младата жена в затъмнена стая. Тя е страдала от силно главоболие, повръщане и халюцинации. Тези симптоми не съответстват на клиничната картина на туберкулозата. При нея физическият упадък е много по-бавен и постепенен.

Подозирахме наличието на тумор, секретиращ както растежен хормон, така и пролактин. Излишъкът от тези хормони можепостепенно да промени контурите на лицето и в някои случаи да предизвика неочаквана лактация

Лекото кривогледство на Венера може да е резултат от притискане на нерви от тумора. Професор Поцили посочва, че това отклонение на очите се е смятало за белег на красота. Медицината обаче предлага по-болезнено обяснение за този дефект. Туморът вероятно е притискал черепномозъчните нерви, които управляват движенията на очните ябълки.

Симонета Катанео е родена през 1453 г. в знатно семейство от Лигурия. Тя се омъжва за Марко Веспучи едва на шестнадесетгодишна възраст. Семейството е било част от най-висшия кръг на флорентинската аристокрация. Във Флоренция тя бързо се превръща в муза за творците на Ренесанса. Джулиано де Медичи я провъзгласява за „Кралица на красотата“ по време на рицарски турнир.

Ботичели е пожелал да бъде погребан в краката на своята муза 34 години след нейната смърт. Художникът никога не сключва брак и запазва преклонението си към Симонета до края. Той работи девет години над „Раждането на Венера“. Погребан е в църквата „Онисанти“ до семейната гробница на рода Веспучи. Дори десетилетия след смъртта ѝ, той продължава да рисува нейните черти във всички женски образи.

Можем да кажем, че един тумор, способен бавно да промени формата на лицето на човек, е способен и – ако се спука – да причини бърза смърт. Взети заедно, портретите и историческите свидетелства разказват по-пълна история, отколкото всеки от тези източници поотделно.Надяваме се това да насърчи както историците, така и медицинските специалисти да разгледат отново случаи като този на Симонета. Медицинските познания понякога могат да дадат отговор на въпроси, на които чисто историческите данни не могат да отговорят.От своя страна историческите загадки могат да подтикнат медицината да погледне по нов начин на това как болестта се развива в организма с течение на времето