След 122 години: НКЖИ търси нови жп трасета през Стара планина за връзка с Гърция
НКЖИ стартира търг за нови железопътни проучвания през Стара планина. Проектът предвижда тунели и скорост до 160 км/ч за връзка между Дунав и Средиземноморието.
По сегашната линия от Русе през Велико Търново към Гърция пресичането на Стара планина става със 17 тунела.
Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) стартира мащабен проект за пресичане на Стара планина. Държавното предприятие обяви търг за предварителни прединвестиционни проучвания за нови железопътни линии. Това се случва точно 122 години след последното голямо решение за трансбалканска връзка. Тогава е избрано трасето през Кръстец до Дъбово със 17 тунела. Сега държавата търси модерни алтернативи за свързване на Северна и Южна България.
Проектът цели да създаде ефективна връзка между река Дунав и границите с Гърция и Турция. Раздвижването е резултат от меморандум между България, Гърция и Румъния. Документът предвижда изграждането на коридор Север-Юг. Той ще свързва Балтийско, Черно и Егейско море с коридора Рейн-Дунав. Подобни мащабни планове включват и нова мегаидея за магистрала от Русе до Маказа. Плановете след 2030 г. предвиждат високоскоростен мултимодален транспортен коридор с пристанища и логистични центрове.
НКЖИ анализира четири основни направления за пресичане на Балкана. Първият вариант е модернизация на съществуващата линия Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Свиленград. Тук се цели удвояване на капацитета и значително увеличаване на скоростта. В момента средната скорост по този маршрут е под 50 км/ч. Това прави трасето нефункционално за модерен товарен и пътнически транспорт.
Вторият сценарий предвижда изцяло ново трасе с тунел при Троян и Христо Даново. Този вариант би осигурил най-пряката железопътна връзка между двете части на страната. Третата опция чертае път от Черквица и Плевен през Троян към Пловдив и Свиленград. Четвъртият вариант предлага преминаване през прохода Вратник по оста Елена – Нова Загора. Инвестицията в тези подробни проучвания възлиза на 1,3 милиона евро.
Изпълнителят трябва да проектира линиите за скорост от 160 км/ч за пътнически влакове. За товарните композиции се залага скорост от 120 км/ч. Очаква се Северна България скоро да види първи влак със 160 км/ч по основните направления. Всички нови участъци трябва да бъдат електрифицирани и с двойни коловози. Това ще позволи по-голяма пропускателна способност на трафика от Солун към вътрешността на Европа.
Допълнителни данни от Министерството на транспорта сочат възможност за изграждане на три нови връзки. Това са Столник–Мездра, Христо Даново–Троян и проходът „Хаинбоаз“. Вицепремиерът Гроздан Караджов подчертава значението на наклоните на трасетата. Проекти с наклон до 2 промила позволяват тежки товарни превози само с един локомотив. Държавата обмисля реализацията на тези обекти чрез концесии за привличане на частен капитал. Подобен подход предизвиква дискусии относно управлението на публичните активи.
Историческият контекст на сегашните проучвания ни връща към 1904 г. Тогава правителството на Рачо Петров избира трасето през Кръстец заради каменовъглена мина. Банката кредитор е поставила условие линията да обслужва частната индустриална мощност. Днес приоритетите са свързани с международните коридори и екологичния транспорт. Кандидатите за търга имат 10 конкретни задачи. Те трябва да изготвят прогнози за трафика и анализ на разходите и ползите. Срокът за подаване на оферти е до полунощ на 22 май.
