Сивата коса може да е тайно оръжие: Японско изследване разкрива защитен механизъм срещу меланом

Японско изследване от Токийския университет установи, че побеляването на косата е свързано със защитен механизъм, наречен „сенодиференциация“. При него тялото елиминира увредените стволови клетки, които иначе биха могли да се превърнат в меланом. Канцерогени могат да блокират този процес, което повишава риска, докато преждевременното посивяване може да е знак за силен защитен отговор.

Сивата коса може да е тайно оръжие: Японско изследване разкрива защитен механизъм срещу меланом
Време за четене: 3 мин. 18 ноември 2025

Въпреки че често се възприема като нежелан признак на стареене, сивата коса може да крие важен защитен механизъм на тялото срещу рак. Ново проучване, проведено от учени от Токийския университет, установи, че побеляването е свързано с активна програма за прочистване от увредени стволови клетки, които потенциално биха могли да се трансформират в меланом.

Изследователите са проследили какво се случва със стволовите клетки, отговорни за цвета на косата, когато тяхната ДНК бъде увредена от слънце или други стресови фактори. Откритието при мишки показва, че тялото принуждава тези увредени клетки да узреят и след това ги изхвърля, което води до появата на сив косъм. Този процес, наречен „сенодиференциация“, представлява биологичен компромис: тялото жертва цвета, за да елиминира потенциално опасните клетки.

Всяка сребърна нишка е фактически белег за успешно елиминиране на клетки, носещи увредена ДНК. Учените смятат, че подобен механизъм присъства и в проби от човешка кожна тъкан, което превръща посивяването в индикатор за активиране на защитни механизми срещу ракови мутации.

Ролята на KITL и защитната спирачка

Проучването, публикувано в Nature Cell Biology, хвърля светлина върху това как околната среда около космения фоликул взема критичното решение дали увредените клетки да бъдат елиминирани, или запазени. Ключов фактор тук е протеинът KIT лиганд (KITL). Обикновено клетките около стволовите произвеждат малки количества KITL, за да поддържат популацията им.

Когато обаче мишките били изложени на канцерогени (като DMBA или силно UV лъчение), тези вещества драстично увеличавали производството на KITL. По този начин канцерогените ефективно блокират защитната реакция на посивяване, като „викат“ на увредените клетки да продължат да растат, вместо да бъдат елиминирани. В резултат на това увредените стволови клетки оцеляват и се разпространяват, повишавайки риска от меланом.

Индивидите, които посивяват рано или интензивно, особено в изложените на слънце зони, може би имат особено активни защитни механизми. Всеки сив косъм е фоликул, където тялото е избрало елиминирането пред риска.

Потъмняването на сивата коса – предупредителен сигнал

Японското изследване предлага обяснение и за един озадачаващ клиничен феномен. Рядко, но се случва, при пациенти сивата коса да възстанови цвета си в определени зони на скалпа, но месеци по-късно точно на тези места да бъде открит меланом. Според учените, сивата коса всъщност не се е „подмладявала“.

Вместо това, ранните меланомни клетки, разпространяващи се през епидермиса, са произвеждали свой собствен KITL и други растежни фактори. Тези фактори са поддържали оцеляването на стволовите клетки, произвеждащи пигмент. По този начин, потъмняващата коса в такива случаи е била ранен предупредителен знак, че ракови прекурсорни клетки колонизират областта, създавайки среда, благоприятна за растеж на дефектни клетки.

Разширен контекст и ранна диагностика

Въпреки че посивяването може да е индикатор за клетъчно прочистване, експертите предупреждават, че то не гарантира пълна защита срещу рак и не трябва да се разглежда като сигурен индикатор за здраве.

Разбирането на тези клетъчни маркери е част от по-широко усилие в Япония за ранна диагностика на рак. През последните дни японски учени съобщиха за нови експерименти с метода N-NOSE, използващ червеи C. elegans за ранно откриване на рак, включително меланом. Освен това, японска компания обяви стартирането на масов експеримент за откриване на онкологични заболявания чрез проба от урина. Тези подходи допълват изследването на биомаркери, като например връзката на високите стойности на RDW в кръвната картина с онкологични заболявания.

„Това проучване не предполага, че посивяването на косата предотвратява рака, а по-скоро, че сенодиференциацията представлява индуциран от стрес защитен път, който премахва потенциално вредни клетки.“

— Изследователски екип, Токийски университет

В заключение, сивата коса е повече от козметичен проблем – тя е видим резултат от дълбок биологичен процес, при който тялото се стреми да елиминира уврежданията, преди да се превърнат в риск за здравето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *