Ще се превърне ли Иран в следващата вечна война на САЩ?

Напрежението между Вашингтон и Техеран навлиза в опасна фаза. Примирието, постигнато през юни, вече е в историята. Двете страни си разменят все по-мощни и разрушителни удари. Въздушните нападения и атаките с дронове отново са ежедневие. Основният въпрос е дали този конфликт ще се превърне в поредната безкрайна война. Примирието от юни вече не се зачита, което поставя под въпрос стабилността в целия регион.

Кели Грико от вашингтонския център „Стимсън“ предупреждава за сериозността на ситуацията. Тя описва сценарий, при който конфликтът се проточва с години. Липсва трайно политическо решение на натрупаните проблеми. Грико използва термина „косене на тревата“ за описание на американската стратегия.

В крайна сметка се стига до подход, наречен „косене на тревата“: иранските възможности нарастват до определено ниво, а САЩ решават, че няма да толерират това и започват поредния цикъл от ракетни удари и бомбардировки. И това се повтаря безкрайно.

Американските военни самолети засилват присъствието си над Близкия изток. Те атакуват цели дълбоко в иранската територия. Техеран не остава длъжен и отвръща на ударите. Под прицел са американските позиции и техните регионални съюзници. Около една пета от световната търговия с нефт преминава през Ормузкия проток. Този стратегически маршрут отново е под сериозна заплаха. Анализаторите често обсъждат как затварянето на Ормузкия проток изгори Иран в миналото.

Конфликтът се разширява и обхваща нови територии. Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути активизират своите действия. Те заплашват морските търговски пътища на Саудитска Арабия. Това създава опасения за втори фронт в морската война. Подкрепяните от Иран хути заплашват морските пътища на Саудитска Арабия. Ситуацията става все по-непредвидима за международната общност.

Меган Сътклиф от агенция „Сибилин“ споделя своите опасения относно ескалацията. Тя смята, че ударите по инфраструктурата ще предизвикат верижна реакция.

Ако САЩ продължат да засилват въздушните удари по железопътна инфраструктура, мостове, големи пристанища или енергийни съоръжения, можем да очакваме, че Иран ще отговори по същия начин като нанесе удари по подобни обекти както в Персийския залив, така и в Леванта, насочвайки се например към Йордания и Сирия

Според Сътклиф взаимното отмъщение ще определя следващите седмици. Тя предвижда приближаване към най-лошия възможен сценарий за региона.

Именно взаимно отмъщение е това, което ще определя развитието на конфликта през следващите няколко седмици. То ни приближава към най-лошия възможен сценарий – възобновяване на конфликта в пълен мащаб.

Целите на Вашингтон се променят неколкократно в хода на времето. Първоначално акцентът беше върху смяната на режима в Техеран. След това приоритет стана иранската ядрена програма. Днес най-важната задача е сигурността на морските маршрути. Въпреки стотиците удари, Иран запазва военен капацитет. САЩ разполагат с военно превъзходство, но не могат да спрат блокирането на протока.

Кели Грико обяснява защо военното превъзходство не е достатъчно. Иран използва асиметрични методи за водене на война.

Дори ако САЩ успеят да унищожат например 95% от иранските ракетни установки, ракети и дронове, Техеран теоретично ще остане с 5% от този капацитет. В много случаи дори това е достатъчно, за да се прекъсне трафикът през протока.

Иран използва евтини дронове „Шахед“ за асиметрична война. Тези машини са изключително трудни за откриване. Те са мобилни и разпръснати из цялата страна.

В един момент става изключително трудно да се открият и унищожат някои цели. Те са мобилни, многобройни и разпръснати из цялата страна – като дроновете „Шахед“ например

Мнозина сравняват ситуацията с войните в Ирак и Афганистан. Тези примери показват, че военната мощ не гарантира политически успех. В началото на настоящия конфликт американските сили постигнаха бързи успехи. Ликвидирани бяха редица високопоставени ирански лидери. Но както и преди, ранният успех не доведе до край на войната.

Грико прави интересен паралел с периода между 1990 и 2003 година. Тогава САЩ поддържаха зони, забранени за полети над иракска територия.

Не бих сравнила ситуацията с Афганистан или Ирак, защото там САЩ разполагаха със сухопътни войски. По-скоро бих направила паралел с Ирак през 1990-те години до началото войната в през 2003. Тогава САЩ налагаха забрана за полети над части от страната, като използваха за тази цел въздушната си мощ и периодично нанасяха удари. Мисля, че сега ще се получи нещо подобно – трайна зависимост от въздушна мощ и без ясна перспектива за край на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп показва противоречиви сигнали. Понякога той изразява готовност за диалог с Техеран. В същото време липсва реален ентусиазъм за преки срещи. Тръмп предупреди, че въздушната операция може да се разрасне още повече. Наблюдателите се питат губи ли Тръмп войната с Иран в дългосрочен план.

Дипломатическите канали остават частично отворени чрез посредници. Иранският министър на вътрешните работи Ескандар Момени посети Пакистан. Целта на посещението е възобновяване на преговорите за мир. Въпреки това шансовете за пробив остават минимални към момента. Мнозина се опасяват, че преговорите в Маскат също могат да се провалят. Иранските лидери използват Ормузкия проток като основен лост за натиск. Те няма да се откажат от него без сериозни отстъпки от Вашингтон.