Шефът на БНБ Димитър Радев: Инфлацията започна години преди приемането на еврото

Управителят на БНБ Димитър Радев направи първа равносметка за еврото седем месеца след въвеждането на единната валута. Той определи прехода като успешен и заяви, че не са настъпили системни сътресения.

Според Радев еврото не е създало инфлацията в България. Инфлационната вълна е започнала години преди приемането на единната валута. Той посочва световните цени на енергията и храните, нарушенията във веригите за доставки и възстановяването след пандемията.

Влияние са оказали и последиците от войната на Русия срещу Украйна. По-късно натискът е нараснал заради енергийните пазари и кризата в Близкия изток. Сред вътрешните фактори Радев посочва бързия ръст на заплатите, силното потребление, цените на услугите и фискалните решения.

Еврото не е създало инфлацията, а инфлационната вълна е започнала преди приемането му.

Еврото не създаде инфлацията в България и членството само по себе си няма да я премахне. Инфлационната вълна започна години преди приемането на единната валута.

Данните по хармонизирания индекс на потребителските цени показват променлива динамика. Средногодишната инфлация е била 3,5% през 2025 година. Годишният показател е спаднал до 2,1% през февруари 2026 година.

След кризата в Близкия изток инфлацията се е ускорила до 6,3% през май. През юни тя се е забавила до 5,2%, а през юли е достигнала 4,4%. Според Радев тези движения не подкрепят автоматичното приписване на всяко поскъпване на еврото.

Еднократният ценови ефект от смяната на валутата остава ограничен. Европейската комисия го оценява на около 0,2 процентни пункта. Анализ на ЕЦБ и БНБ посочва диапазон от 0,3 до 0,4 процентни пункта.

Разликата произтича от използваните методи. И двата анализа обаче определят ефекта като ограничен. Той е концентриран главно в части от сектора на услугите.

Радев предупреждава, че превалутирането и закръгляването могат временно да засегнат отделни цени. Затова са необходими прозрачно ценообразуване, конкуренция и защита на потребителите. Задължителното двойно обозначаване на цените приключи на 8 август.

Управителят на БНБ подчертава, че усещането за поскъпване влияе върху потреблението, спестяването и исканията за по-високи заплати. Централната банка трябва да обяснява ясно какво показват данните и какво не показват.

Техническият преход към еврото е приключил без системни сътресения. Плащанията са продължили, сметките са били превалутирани, а наличните пари са били осигурени.

Плащанията не бяха прекъснати, сметките бяха превалутирани, наличните пари бяха осигурени, а клиентите – обслужени.

България е преминала към нова организация на паричния режим на 1 януари 2026 година. След близо три десетилетия на паричен съвет страната участва в общата парична политика на Евросистемата.

Българските банки вече имат достъп до операциите и ликвидните улеснения на Евросистемата при общите условия. Според Радев това разширява възможностите за управление на временни ликвидни затруднения при платежоспособни банки.

Тези предимства не отменят националната отговорност. Кредитният цикъл, жилищният пазар, доходите и фискалните условия запазват местните си особености. Затова БНБ ще поддържа консервативна, превантивна и прозрачна надзорна политика.

Друг акцент в позицията е бързият кредитен растеж. Годишното нарастване на кредитите за неправителствения сектор се е ускорило през първата половина на годината. При жилищните кредити темпът леко се е понижил, но остава висок.

БНБ очаква банките да оценяват целия кредитен цикъл, а не само текущите просрочия. Към края на юни делът на брутните необслужвани кредити и аванси е бил 2,65%.

За жилищните кредити са въведени ограничения върху размера спрямо обезпечението, дохода и срока. Кредитът не може да надхвърля 85% от стойността на обезпечението. Плащанията по дълга не трябва да надхвърлят 50% от месечния доход.

Максималният срок на договора е 30 години. Отклонения са допустими за обем до 5% от новоотпуснатите или предоговорените кредити.

Преходът към рамката на Евросистемата е освободил значителна ликвидност. Към края на юни коефициентът на ликвидно покритие е бил 261,2% при минимум от 100%. Ликвидният буфер е възлизал на 33,4 млрд. евро.

Радев определя прехода като добър старт, но подчертава, че стабилността изисква постоянна отговорност. БНБ ще наблюдава инфлацията, кредитния цикъл и капиталовата устойчивост.

Както беше посочено и в предишна позиция на Димитър Радев, еврото е рамка, а националните политики определят качеството на резултатите. В отделен материал БНБ отчете стабилния преход към еврото и акцентира върху контрола на цените.