САЩ наложиха мащабни санкции срещу военни конгломерати и никеловата индустрия в Куба

Министерството на финансите на САЩ обяви нови икономически санкции срещу кубински субекти. Тези мерки са насочени срещу две ключови компании и едно физическо лице. Държавният департамент на САЩ предостави подробна информация за обектите на санкциите.

Санкциите удрят директно „Групо де Администрасион Емпресариал“ (Grupo de Administracion Empresarial). Този мащабен конгломерат се намира под пълния контрол на кубинските военни сили. Структурата управлява активи в почти всички сектори на икономиката на страната. Американската администрация санкционира и неговия изпълнителен президент Ания Гилермина Ластрес Морера. Това е част от стратегията за ограничаване на финансовите потоци към кубинската армия.

Другата засегната компания е „Моа Никел“ (Moa Nickel SA). Тя функционира като съвместно предприятие с държавната никелова компания на Куба. Партньор в това дружество е базираната в Торонто корпорация „Шерит Интернешънъл“. „Шерит Интернешънъл“ незабавно преустанови своето пряко участие в дейностите на „Моа Никел“. Канадската фирма обяви това решение в официално изявление на своя уебсайт веднага след новината.

Ходът на Вашингтон идва в период на засилен натиск върху Хавана. Проучванията показват, че Тръмп се стреми да окаже по-голям натиск върху Хавана чрез комплексни мерки. През февруари 2026 г. президентът Доналд Тръмп издаде специална изпълнителна заповед. Тръмп определи кубинската държава като заплаха за националната сигурност на САЩ.

В началото на същата година Белият дом наложи пълна енергийна блокада. Вашингтон спря доставките на венецуелски петрол за острова. Тези действия принудиха кубинските власти да въведат драстични икономии. Ситуацията се усложнява допълнително от предишни наказателни мерки. Това се случва в момент, когато анализатори твърдят, че Куба няма да оцелее без външна помощ.

През юли 2025 г. САЩ наложиха санкции на президента Мигел Диас-Канел. В списъка попаднаха още министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи. Новите ограничения обхващат и международната банкова дейност на страната. Вашингтон следи внимателно чуждестранни банки, които работят с кубинското правителство.

Според властите в Хавана общите загуби от ембаргото са 104 милиарда долара. Американските износители също търпят щети от около 1,2 милиарда долара годишно. Кубинското правителство нарече новите мерки незаконни и злоупотребяващи. Външният министър Бруно Родригес заяви, че САЩ използват принудителни методи.

Китай също изрази остра позиция срещу действията на Вашингтон. Пекин настоява за незабавно прекратяване на икономическата блокада. Китайските дипломати определят ембаргото като сериозно нарушение на международното право. Те смятат, че санкциите нарушават правото на кубинския народ на съществуване.

САЩ остават твърди в намерението си да ограничат кубинското влияние. Новите санкции са част от по-широка кампания срещу съюзниците на Венецуела. Вашингтон продължава да използва икономически лостове за постигане на политически промени. Очаква се тези мерки да засегнат сериозно добивната промишленост на острова. Никелът е един от основните износни продукти на Куба. Прекъсването на сътрудничеството с международни партньори ще ограничи приходите в твърда валута.