Сашо Диков разкрива за БНТ в началото на прехода: Как „новоизлюпени демократи“ нарекоха Нери Терзиева „мръсна туркиня“
Журналистът Сашо Диков разказва за бурните години след 10 ноември 1989 г., когато „новоизлюпени демократи“ са обиждали Нери Терзиева на „мръсна туркиня“, защото е давала трибуна на опозицията (БСП). Диков потвърждава, че Хачо Бояджиев е уволнил Терзиева като „ченге на ДС“, което е довело до неговата протестна оставка, и припомня как Иван Славков (Батето) го е назначил в БНТ.
Журналистът Сашо Диков
Журналистът Сашо Диков разказва за ключовите моменти в началото на българския преход и борбата за медийна свобода, които продължават да бъдат актуална тема, както показват и последните дискусии в неговото предаване „ЕвроДикоФ“ от 7 ноември 2025 г. Повод за разказа е 36-ата годишнина от падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.
Диков си спомня, че новината за оставката на Живков го е заварила в Националната телевизия и е била „гръм от ясно небе“. По онова време мнозина са смятали, че лидерът на БКП е абсолютно непоклатим. Очакванията за коренна промяна в страната за 2-3 години, изпълнена с „цветя и рози“, бързо се сгромолясват, тъй като последвалият период се оказва „ходене по мъките, та и до днес“.
Нери Терзиева и битката за плурализъм
Ключова фигура в този период е Нери Терзиева, която по това време е шеф на Ефир 2. По време на управлението на СДС, този канал е единственият, който дава трибуна на опозицията – БСП. Това нейно придържане към принципите на журналистиката, че трябва да се чуе и другата гледна точка, бързо ѝ навлича гнева на управляващите.
Сашо Диков разкрива шокиращи подробности за натиска: „Стигна се дотам, че Нери си навлече гнева на сума ти новоизлюпени демократи от управляващото тогава СДС, обиждаха я как ли не. Всеки ден пред телевизията имаше митинги и контрамитинги, наричаха я “мръсна туркиня” и каквото се сетите.“
Диков подчертава иронията на прехода: след като СДС губи властта след т.нар. „депесарски шут“ (декември 1992 г.), техните лидери престават да бъдат канени в Канал 1 и гласът им може да се чуе само по Ефир 2. Тогава Нери изведнъж от „мръсна туркиня“ става „нашата любима Нери“, според същите хора, които преди това са я плюели.
Терзиева отстоява принципите си дори пред натиск от партийни представители:
„Данчо, чуваш ли се какво говориш, нали искахме да има промяна?“
— Нери Терзиева, шеф на Ефир 2
Хачо Бояджиев, Държавна сигурност и оставката
Смяната на властта довежда и до смяна на генералния директор на БНТ, като Асен Агов е сменен от Хачо Бояджиев. Диков разказва, че макар Бояджиев да е бил голям режисьор, по това време не се е знаело, че той е „ченге на Държавна сигурност“ и е дошъл, за да „поправи грешната посока“, в която е тръгнала БНТ.
Бояджиев уволнява Терзиева в края на април 1993 г., като публично заявява, че тя създава разделение в БНТ и че има съмнения за нейни финансови нарушения. Диков определя това като „истинско кощунство, лъжа!“. В знак на протест срещу уволнението и обвиненията, Сашо Диков подава незабавна оставка в края на свое спортно предаване, изправяйки се срещу Бояджиев с думите: „Лъжец такъв, как е възможно да говориш така за Нери, не те ли е срам, бе!“.
Иван Славков и проваленият лиценз
Диков не пропуска да благодари на човека, който го е назначил в телевизията – Иван Славков (Батето). Диков е бил „селянче от Троян“, но Славков е преодолял „сума ти несъгласия“ за назначението му. Журналистът застава зад Славков както след обвиненията за контрареволюция през 1989 г., така и след скандала в Лозана, отхвърляйки клишетата за „разхайтения син“.
След напускането на БНТ, Диков и Нери Терзиева участват в конкурс за първата частна телевизия. Те печелят лиценза, но той е провален, тъй като документът е подписан от Жорж Ганчев, който скоро след това е обявен за двоен гражданин от Конституционния съд. Така България се забавя със създаването на първа частна телевизия с години.
В интервюто си Диков коментира и лични срещи, включително тази с Ивана Тръмп в Маями бийч, малко след развода ѝ с Доналд Тръмп, като категорично отрича слуховете, че е спал с нея.
Днес разказите на Диков за медийния преход се вписват в по-широката дискусия за независимостта на журналистиката. Представители на БСП и новото поколение журналисти коментират, че макар тези исторически факти да са важни, проблемите с политическото влияние и медийната независимост остават също толкова актуални и през 2025 г., както и в началото на 90-те години.
