Сър Антъни Хопкинс: 50 години без алкохол, но дъщеря му не му прости отчуждението
В своите мемоари „Справихме се, хлапе“, издадени на 4 ноември 2025 г., Сър Антъни Хопкинс разкрива борбата си с алкохолизъма, който спира преди 50 години след критичен момент на пътя. Актьорът споделя и за дълбокия разрив с единствената си дъщеря Абигейл, която никога не му е простила, че е напуснал семейството ѝ като бебе. Хопкинс също така разсъждава върху възможността да страда от синдром на Аспергер.
Сър Антъни Хопкинс, който на 31 декември ще навърши 88 години, разкрива безпощадни подробности за личния си живот в първите си мемоари, озаглавени „Справихме се, хлапе“ (We Did Ok, Kid). Книгата беше пусната по книжарниците в САЩ и България на 4 ноември 2025 г., като по повод издаването ѝ великият актьор даде пространно интервю за подкаст на „Ню Йорк таймс“.
Носителят на две награди „Оскар“ говори открито за борбата си с алкохолизма, провалените бракове и най-голямата си лична драма – разрива с единственото му дете. Хопкинс е пълен трезвеник вече близо 50 години, като отказва алкохола на 29 декември 1975 г.
Борбата с алкохола и „мистериозният глас“
Актьорът признава, че в началото на кариерата си през 70-те години често е бил толкова пиян, че когато трябвало да излезе на сцената, не е знаел нито кой е, нито защо е там. Той използвал алкохола като единствен начин да заглуши дълбоката си депресия. Заради системното си пиянство, той проваля първите си два брака и вади наяве „бруталната си страна“. Звездата си спомня за „ужасен филм от началото на 70-те години“, в който никой от актьорите не можел да си спомни, че е участвал, тъй като „всички бяхме пияни до безсъзнание.“
Критичният момент настъпил, когато пътувал интоксикиран почти до безсъзнание с кола от Аризона до Бевърли Хилс. Тогава му просветнало, че може да убие не само себе си, но и други хора.
“Това е смъртоносен начин на живот, защото не ми пукаше за себе си. Но можех да убия цяло семейство… Имах нужда от помощ.”
— Сър Антъни Хопкинс
След този момент Хопкинс чул мистериозен глас или мощна мисъл, която му казала, че всичко е свършило и че може да започне да живее. Оттогава желанието за алкохол изчезва напълно, а актьорът оттогава редовно отбелязва годишнините от изтрезняването си пред милионите си фенове в Instagram.
Отчуждението от Абигейл
В мемоарите си Хопкинс е най-откровен за най-голямото си съжаление: дългогодишния разрив с единственото му дете, 57-годишната Абигейл Хопкинс, от първия му брак с Петронела Баркър. Двамата са отчуждени повече от 20 години. Актьорът напуска семейството си една нощ след поредния пиянски пристъп, когато Абигейл е била само на годинка.
“Осъзнах, че съм негоден баща за Абигей и се заклех да нямам повече деца…”
— Сър Антъни Хопкинс
Въпреки че се опитва да поднови връзката с дъщеря си през 1977 г., след като става трезвеник, срещата е неловка. Абигейл сякаш никога не е успяла да му прости. През 90-те години те за кратко подновяват контактите си, но тя остава дистанцирана. Настоящата трета съпруга на Хопкинс, Стела Арояве, дори е изпратила покана на Абигейл да ги посети, но не е получила отговор.
“Това е най-тъжният факт в живота ми и най-голямото ми съжаление, но въпреки това съм абсолютно сигурен, че щеше да е много по-лошо за всички, ако бях останал,”
— Сър Антъни Хопкинс
До момента на издаването на мемоарите, няма публично изявление от страна на Абигейл Хопкинс относно признанията на баща ѝ.
Изневерите и Аспергерът
Хопкинс проваля и втория си брак с Дженифър Линтън (1973-2002), като признава, че ѝ е изневерявал. В книгата той поема пълна отговорност за провала, надявайки се тя да е намерила щастие през тези години въпреки него.
В част от мемоарите си, актьорът коментира и възможността да има синдром на Аспергер, предположение, което съпругата му Стела Арояве подкрепя. Хопкинс винаги се е самоописвал като самотник. Той споделя, че е обсебен от числата и детайлите, и притежава изключително умение да запомня цели сценарии наизуст.
“Вярването на Стела, че имам синдром на Аспергер, вероятно е правилно предвид склонността ми към запаметяване и повторение… и липсата ми на емоции.”
— Сър Антъни Хопкинс
Вместо да използва терапевтичния жаргон, който нарича „пълна глупост“, той предпочитал да мисли за себе си като за „студена риба“.
Тайните на Ханибал Лектър
Актьорът разкрива и подробности за най-знаковата си роля – тази на Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ (1991), която му носи първия „Оскар“. Хопкинс споделя, че вдъхновението за образа идва от собствения му ужас от паяци. Той си спомня как е видял голям черен паяк – търпелив, неподвижен, но бдителен – и е решил да постигне същия ефект като канибала.
Ключът към образа бил да не играе чудовището, а „тиха, ‘приятелска’ версия“. Когато заговорил като серийния убиец, партньорката му Джоди Фостър, играеща агент Стърлинг, останала като вкаменена, а дистанцията между тях се запазила до края на снимките.
