Сър Антъни Хопкинс: 50 години без алкохол, но дъщеря му не му прости отчуждението
В своите мемоари „Справихме се, хлапе“, издадени на 4 ноември 2025 г., Сър Антъни Хопкинс разкрива борбата си с алкохолизъма, който спира преди 50 години след критичен момент на пътя. Актьорът споделя и за дълбокия разрив с единствената си дъщеря Абигейл, която никога не му е простила, че е напуснал семейството ѝ като бебе. Хопкинс също така разсъждава върху възможността да страда от синдром на Аспергер.
Антъни Хопкинс КАДЪР: Инстаграм/anthonyhopkins
Сър Антъни Хопкинс, който на 31 декември ще навърши 88 години, разкрива безпощадни подробности за личния си живот в първите си мемоари, озаглавени „Справихме се, хлапе“ (We Did Ok, Kid). Книгата беше пусната по книжарниците в САЩ и България на 4 ноември 2025 г., като по повод издаването ѝ великият актьор даде пространно интервю за подкаст на „Ню Йорк таймс“.
Носителят на две награди „Оскар“ говори открито за борбата си с алкохолизма, провалените бракове и най-голямата си лична драма – разрива с единственото му дете. Хопкинс е пълен трезвеник вече близо 50 години, като отказва алкохола на 29 декември 1975 г.
Борбата с алкохола и „мистериозният глас“
Актьорът признава, че в началото на кариерата си през 70-те години често е бил толкова пиян, че когато трябвало да излезе на сцената, не е знаел нито кой е, нито защо е там. Той използвал алкохола като единствен начин да заглуши дълбоката си депресия. Заради системното си пиянство, той проваля първите си два брака и вади наяве „бруталната си страна“. Звездата си спомня за „ужасен филм от началото на 70-те години“, в който никой от актьорите не можел да си спомни, че е участвал, тъй като „всички бяхме пияни до безсъзнание.“
Критичният момент настъпил, когато пътувал интоксикиран почти до безсъзнание с кола от Аризона до Бевърли Хилс. Тогава му просветнало, че може да убие не само себе си, но и други хора.
“Това е смъртоносен начин на живот, защото не ми пукаше за себе си. Но можех да убия цяло семейство… Имах нужда от помощ.”
— Сър Антъни Хопкинс
След този момент Хопкинс чул мистериозен глас или мощна мисъл, която му казала, че всичко е свършило и че може да започне да живее. Оттогава желанието за алкохол изчезва напълно, а актьорът оттогава редовно отбелязва годишнините от изтрезняването си пред милионите си фенове в Instagram.
Отчуждението от Абигейл
В мемоарите си Хопкинс е най-откровен за най-голямото си съжаление: дългогодишния разрив с единственото му дете, 57-годишната Абигейл Хопкинс, от първия му брак с Петронела Баркър. Двамата са отчуждени повече от 20 години. Актьорът напуска семейството си една нощ след поредния пиянски пристъп, когато Абигейл е била само на годинка.
“Осъзнах, че съм негоден баща за Абигей и се заклех да нямам повече деца…”
— Сър Антъни Хопкинс
Въпреки че се опитва да поднови връзката с дъщеря си през 1977 г., след като става трезвеник, срещата е неловка. Абигейл сякаш никога не е успяла да му прости. През 90-те години те за кратко подновяват контактите си, но тя остава дистанцирана. Настоящата трета съпруга на Хопкинс, Стела Арояве, дори е изпратила покана на Абигейл да ги посети, но не е получила отговор.
“Това е най-тъжният факт в живота ми и най-голямото ми съжаление, но въпреки това съм абсолютно сигурен, че щеше да е много по-лошо за всички, ако бях останал,”
— Сър Антъни Хопкинс
До момента на издаването на мемоарите, няма публично изявление от страна на Абигейл Хопкинс относно признанията на баща ѝ.
Изневерите и Аспергерът
Хопкинс проваля и втория си брак с Дженифър Линтън (1973-2002), като признава, че ѝ е изневерявал. В книгата той поема пълна отговорност за провала, надявайки се тя да е намерила щастие през тези години въпреки него.
В част от мемоарите си, актьорът коментира и възможността да има синдром на Аспергер, предположение, което съпругата му Стела Арояве подкрепя. Хопкинс винаги се е самоописвал като самотник. Той споделя, че е обсебен от числата и детайлите, и притежава изключително умение да запомня цели сценарии наизуст.
“Вярването на Стела, че имам синдром на Аспергер, вероятно е правилно предвид склонността ми към запаметяване и повторение… и липсата ми на емоции.”
— Сър Антъни Хопкинс
Тайните на Ханибал Лектър
Актьорът разкрива и подробности за най-знаковата си роля – тази на Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ (1991), която му носи първия „Оскар“. Хопкинс споделя, че вдъхновението за образа идва от собствения му ужас от паяци. Той си спомня как е видял голям черен паяк – търпелив, неподвижен, но бдителен – и е решил да постигне същия ефект като канибала.
Ключът към образа бил да не играе чудовището, а „тиха, ‘приятелска’ версия“. Когато заговорил като серийния убиец, партньорката му Джоди Фостър, играеща агент Стърлинг, останала като вкаменена, а дистанцията между тях се запазила до края на снимките.
