Само двама български легионери сред 106 отбора в Европа без Левски и ЦСКА
Само Валери Владимиров и Кристиян Балов са картотекирани сред 106 европейски отбора без Левски и ЦСКА.
Състоянието на националния отбор остава тревожно. Нов симптом за проблемите дойде от картотеките за европейските клубни турнири.
В основните фази на Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на конференциите участват общо 108 отбора. Всеки турнир включва по 36 тима.
Левски и ЦСКА ще играят съответно във втория и третия по сила европейски турнир. Затова анализът на останалите състави обхваща 106 отбора.
Сред картотекираните футболисти на тези 106 клуба има само двама българи. Това е изключително малък брой за трите основни европейски надпревари.
Особено показателна е Лигата на конференциите. В турнира участват представители от различни футболни държави. За първи път има тим и от Андора.
Въпреки това българското присъствие остава ограничено. За клубния ни футбол ситуацията също има неприятно измерение.
В състава на италианския гранд Милан фигурира 18-годишният защитник Валери Владимиров. Самото му присъствие в групата е значимо предвид неговата възраст.
Другият българин е националът Кристиян Балов. Той е картотекиран в сръбския Цървена звезда за Лигата на конференциите. Според материала Балов има по-голям шанс да запише игрови минути в Европа.
Тази картина допълва данните за ограниченото българско участие в международните турнири. Подобна тема разглежда и материалът за българските таланти, останали резерви в Европа.
Още двама българи останаха извън групите на своите клубове. Мартин Георгиев не попадна в състава на гръцкия АЕК за Шампионската лига.
Йоан Стоянов също беше оставен извън групата на израелския Апоел Беер Шева. Тимът ще участва в Лига Европа.
Разликата между картотекирани и некартотекирани футболисти показва трудното положение на българските играчи зад граница. Водещите клубове предпочитат чужденци заради ограниченото производство на класни местни футболисти.
Този избор е определен като оправдан в материала. В България трудно се изграждат играчи от висока класа.
Доказателство за проблема е масовото завръщане на български таланти след неуспешни периоди в чужбина. Така клубната политика допълнително влияе върху възможностите за развитие на националния отбор.
Само двама българи в 106 европейски състава очертават сериозен дефицит на футболисти от средно континентално ниво. Показателят остава негативен и за клубния футбол, който разчита широко на чуждестранни играчи.
