Вторник, 10 ноември 2026
Последвайте ни във Facebook

Съкровищата под българското море: Археолози настояват за защита на подводното наследство

Подводните археолози проучват потънали кораби и праисторически селища. Те настояват за защита на наследството и създаване на национален морски музей.

26 септември 2026, 14:51 3 мин четене Paragraf AIУмна журналистика: материалът е подготвен и проверен с помощта на изкуствен интелект — по широк кръг независими източници, за точност и безпристрастност при писането и след публикуването.ИзточнициEuronews↗Видяхте грешка? Пишете ни
Съкровищата под българското море: Археолози настояват за защита на подводното наследство

От крайбрежните плитчини до морските дълбини се простира богато подводно културно наследство. Под водата лежат непроучени праисторически селища, древни пристанища и потънали кораби.

В акваторията на българските териториални води има стотици корабокрушения. Там се срещат и структури от халколита и ранната бронзова епоха. Археолозите определят това съчетание като уникално за света.

През летния сезон Центърът за подводна археология в Созопол проучи потънал търговски кораб. Той се намира в залива Урдовиза край Китен. Корабът е трябвало да превози дървен материал от Странджа до Константинопол.

„Намерихме пушка, намерихме няколко крини. Между другото крините не са много често, няма много запазени. Най-големия обект на кораба Урдовиза всъщност е самия кораб, защото той е изключително добре запазен. Глината в която е затънал просто го е консервирал до такава степен че всъщност може да служи за образец на корабостроенето през цялото средновековие вероятно.“

ГДБОП предаде на НИМ шест непокътнати находки от Черно море
СвързаноГДБОП предаде на НИМ шест непокътнати находки от Черно море

Ивелина Петкова, морски археолог към ЦПА

След 10-дневно геофизично проучване на Шабленското езеро археолозите започват следващия голям проект. Те ще проучват праисторическо селище от халколитната епоха в Созопол.

Под водите край остров Свети Кирик и Юлита лежат десетки съдове и жилищни сгради. В тях все още има следи от храна и животински кости. Късната халколитна епоха се отнася приблизително към петото хилядолетие преди Христа.

„Късната халколитна епоха е грубо казано в пето хилядолетие преди Христа. Това е много преди Аполония, но във водите, созополското пристанище е уникален археологически обект. Именно с това че има останки от различни епохи, докато е било пристанище Аполония и следващите исторически епохи, това нещо се засича в едни пластове, които ние наричаме пристанищна акумулация и можем да проследим живота на пристанището, когато това вече е станало пристанище.“

Ивелина Петкова, морски археолог към ЦПА

Подводните проучвания често започват с почистване на морското дъно. Преди дни археолози извършиха такава дейност в Несебър. Те призовават хората да не изхвърлят отпадъци във водата.

„Много често когато започнем проекти разполагаме с ограничено време. И първите един два дена ги губим в почистване на обекта който проучваме.“

Ивелин Банджаков, подводен корабен археолог

Учените продължават да подават сигнали за гмуркачи, които търсят ценности. Иманярството засяга и потънали кораби. Преди археолозите любители често са се гмуркали до тях. Част от тях са отнасяли културно наследство.

„За съжаление това е едно от нещата което стана ежедневие. Много често по плажовете срещаме хора които търсят с метал детектори, които казват че търсят монети. Сега не можем да ги обвиним, но много често хора от тях влизат с подводни метал детектори, много често те влизат с маска и шнорхел и точно този тип хора не могат да бъдат проследени.“

Ивелин Банджаков, подводен корабен археолог

Изнасянето на културно-исторически находки е криминализирано от закона. То се счита за престъпление. Археолозите призовават откритите антични артефакти да се предават на компетентните органи.

Повече за съхраняването на потънали обекти разказва и изложбата за Черно море като природен консерватор.

Екипите очакват новият им дом да разполага и с морски музей. Институтът за подводно наследство към ЮНЕСКО очаква процедурата по преместването на центъра на остров Свети Кирик и Юлита.

Министерството на културата придвижва процедурите в тази посока. На място трябва да има лаборатория на световно ниво. Тя ще позволява адекватна консервация на находките.

„И министерството на културата в момента придвижва процедури в тази връзка. Защото тук трябва да имаме лаборатория, която е на световно ниво изградена за да можем да консервираме всички находки адекватно и да може да имаме най-накрая национален морски музей какъвто България заслужава, защото за тези 50 години от морето са извадени невероятни артефакти, а ние няма къде да ги покажем.“

Ивелина Петкова, морски археолог към ЦПА

КоментариВсе още няма коментари.Напиши коментар

Коментарите излизат веднага. Такива с линкове или обиди се преглеждат от редакцията.