С литийно шествие Пловдив почете делото на светите братя Кирил и Методий

Пловдив отново се превърна в център на духовността. Градът почете паметта на светите братя Кирил и Методий. Празничното литийно шествие премина през централните улици. Началото бе дадено от възпитаниците на Хуманитарната гимназия. Тази гимназия с гордост носи името на равноапостолите. Други две учебни заведения също отбелязаха празника с различни инициативи.

Ученици, учители и родители се събраха пред историческата сграда. В момента тя е ценен паметник на културата. Сградата преминава през процес на основен ремонт. Децата сега учат в три различни сгради. Това обаче не помрачи техния празничен дух. Всички се обединиха около почитта към славянските учители.

Пенка Стойчева, учител в гимназията, сподели вълнението си.

„Това е най- хубавия празник за нас и нашите ученици, защото ние наистина, много го обичаме училището си и асоциираме празника с нашата гимназия.“

Учениците също изразиха своята национална гордост. Те призоваха да пишем винаги на български език. Младите хора искат да избягват използването на чуждици. Празникът е важен символ на тяхната лична и национална история.

Емил Начев коментира липсата на училищния дом.

„Всички сме много радостни, че се събрахме – ученици и учители. Липсва, разбира се сградата. Тя е освен, че е паметник на културата, и тя е един символ на духовността. Така, че няма как да не ни липсва.“

Шествието бе предвождано от детски фанфарен оркестър. Музикантите пристигнаха специално от град Раковски. Те изпълниха тържествения химн на първоучителите. Звуците на фанфарите огласиха централните части на града. Ученици от всички училища в Пловдив се включиха в колоната.

Пловдивската хуманитарна гимназия постави началото на традиционното литийно шествие в града. Ремонтът на сградата започна преди няколко години. Сега всички очакват новата учебна година с голямо нетърпение. Те се надяват да се завърнат в своите любими класни стаи.

Изследователските данни показват някои неочаквани промени в организацията. Тази година липсваха представители на община Пловдив. Нямаше служители от Регионалното управление на образованието. Свещениците също не предвождаха шествието по традиционния начин. Въпреки това присъствието на граждани и ученици бе масово.

В Бачковския манастир също се проведе мащабно събитие. Хиляди вярващи придружиха чудотворната икона на Богородица. Литийното шествие се отправи към местността Клувията. Хората пристигнаха от цялата страна за този празник. Това подчерта дълбокото духовно значение на деня.

Традицията на това шествие в Пловдив е поставена от Найден Геров преди 175 години. Той е бил главен учител в епархийското училище. Неговото дело постави основите на училищното празнуване. Пловдив пази този обичай жив и до днес.

Историята на празника започва още през Възраждането. 11 май се утвърждава като важен църковен момент. Първите сведения за празника откриваме в „Христоматия славянского язъка“. Тя е написана от Неофит Рилски през 1852 година. Тази книга полага началото на писмената история на честването.

Първите писмени сведения за честването на 11 май се откриват в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 година.

През 1857 година празникът е почетен в Цариград. Службата се провежда в българската църква „Св. Стефан“. Там е почетена и паметта на свети Иван Рилски. През 1858 година вестниците съобщават за промени в Пловдив. Българите започнали да честват Кирил и Методий вместо „Три светии“. Празникът бързо се превръща в училищна традиция.

Официалното църковно признаване става през 1863 година. 11 май се установява като църковен празник. След Освобождението денят става общоучилищен празник. Тогава се заражда идеята за национален химн.

Химнът „Върви, народе възродени“ е написан от Стоян Михайловски през 1892 година в Русе. Михайловски е бил учител в Мъжката гимназия. Музиката към стихотворението се появява през май 1901 година. Тя е дело на учителя Панайот Пипков от Ловеч.

През 1916 година България въвежда Григорианския календар. Това води до промяна в датите на празнуване. Държавата и църквата започват да честват празника на 24 май. Възрожденците винаги са ценили ролята на славянските просветители. Те са важни за културното развитие на цяла Източна Европа.

През 1980 година папа Йоан Павел II обявява светите братя за съпокровители на Европа. Това е огромно международно признание за тяхното дело. Пловдивските ученици днес продължават този път с гордост. Те носят духовността в сърцата си.