Руският танкер „Анатолий Колодкин“ проби енергийната блокада на Куба с разрешение на Доналд Тръмп

Руският танкер „Анатолий Колодкин“ официално хвърли котва в кубинското пристанище Мансас. Този акт бележи значителна промяна в динамиката на американската петролна блокада срещу острова. Корабът превозва около 700 000 барела суров петрол, което се равнява на близо 100 000 тона гориво.

**Танкерът „Анатолий Колодкин“ пристигна в Куба на 30 март 2026 година и в момента очаква разтоварване.** Плавателният съд напусна руския град Приморск на 9 март. По време на прехода си през Ла-Манша той беше придружен от руски военен кораб. Първоначално танкерът посочи американския град Атлантис като крайна дестинация, за да избегне ранно засичане. Медиите и системите за мониторинг обаче потвърдиха, че истинската цел е Хавана.

Президентът Доналд Тръмп изрази неочаквана позиция относно доставката. Той подчерта, че не възразява срещу руската помощ за острова.

„Куба е свършена. Имат лош режим и много лоши и корумпирани управници. Няма значение дали ще получат един кораб с петрол или не. Предпочитам да му позволя да влезе, независимо дали става дума за Русия или за някой друг, защото хората се нуждаят от отопление, климатизация и всички останали неща, от които се нуждае човек.“

Руският петрол за Куба идва в момент на тежка енергийна криза. **Това е първата голяма доставка на енергоносители за острова от близо три месеца насам.** Количеството ще бъде достатъчно за функционирането на кубинската икономика за период от няколко седмици. Въпреки че танкерът и неговият собственик „Совкомфлот“ са в санкционния списък на САЩ от 2024 г., Вашингтон реши да не прехваща съда.

Отношенията между САЩ и Куба остават изключително обтегнати през последните години. През 2021 г. администрацията на Тръмп върна Хавана в списъка на държавите спонсори на тероризма. В началото на 2026 г. американският президент въведе режим на извънредно положение. **Доналд Тръмп официално забрани на Венесуела и Мексико да снабдяват Куба с петрол или финансови ресурси.**

Анализаторите посочват, че икономиката на острова е силно централизирана. Себастиан Арос отбелязва, че опитите за затопляне на отношенията по времето на Барак Обама са довели до неочаквани резултати.

„Всички финанси, целият внос и износ, хотелиерската индустрия, както и износът на медици и стоки – като омари, кафе, пури и ром – са под контрола на военните. Тази хиперконцентрация се случи именно след новия подход на Обама. В крайна сметка той не проработи както се очакваше.“

**Днес кубинските военни структури контролират около 65% от икономиката на страната.** Белият дом твърди, че води разговори с Хавана, но същевременно споменава стратегия за „приятелско превземане“. Кубинските власти отговарят, че са подготвени за всякакви сценарии, включително и военни действия.

Според Себастиан Арос постигането на консенсус е почти невъзможно.

„Би било много трудно да се постигне споразумение със САЩ, защото се искат противоположни неща. САЩ искат режимът да си тръгне, а режимът иска да остане.“

В момента кубинското население продължава да се справя с честите прекъсвания на електричеството и недостига на горива, разчитайки основно на външна хуманитарна помощ.