Русия отрече натиск върху Беларус за разширяване на войната в Украйна

Кремъл официално отхвърли твърденията за оказван натиск върху Минск за по-активно участие в конфликта. Говорителят Дмитрий Песков определи последните медийни публикации като неверни. Според него Беларус остава най-близкият съюзник на Руската федерация. В същото време Минск обвини западните държави в опити за изкуствено нагнетяване на напрежението.

**Русия отрече да оказва натиск върху Беларус да подкрепи разширяване на войната в Украйна.** Тази позиция дойде след доклад на вестник „Уолстрийт Джърнъл“. Изданието твърдеше, че Москва заплашва да спре финансовата подкрепа за съседката си. Целта била Беларус да се превърне в отправна точка за засилени атаки. Песков категорично заяви, че тази информация не отговаря на реалността.

Беларуският министър на отбраната Виктор Хренин подкрепи тезата на Москва. Той говори пред дипломиращи се военни офицери за влошаващата се обстановка по границите.

„Ситуацията по нашите граници е изключително нестабилна и продължава да се влошава. НАТО засилва военното си присъствие край тях, модернизира инфраструктурата си, съседните държави увеличават военните си бюджети, а политиците правят все по-остри милитаристични изявления“, заяви Хренин.

Хренин подчерта, че западните държави целенасочено се опитват да разширят мащаба на бойните действия.

„Продължават усилията за продължаване и дори разширяване на горещия конфликт, разпален от Запада в Украйна. Днес ние ясно осъзнаваме явния опит да се въвлече Беларус във войната“, посочи още беларуският министър.

Украинският президент Володимир Зеленски следи ситуацията отблизо. Той многократно предупреди за опасностите от беларуска територия. Наскоро той постави ултиматум на Александър Лукашенко относно релейни станции за сигнали. Тези станции са помагали за насочване на руски дронове срещу украински цели.

„Ако той не го направи, ние ще го направим“, заяви Зеленски миналата седмица.

**Зеленски потвърди, че релейните станции в Беларус са спрели да работят след неговия ултиматум.** Това е ключово развитие за сигурността на украинското въздушно пространство. Въпреки това Киев остава в състояние на висока готовност.

Енергийната зависимост на Русия от Беларус нараства значително през последната година. Украинските удари срещу руски рафинерии създадоха сериозен недостиг на гориво. **Беларус разполага с две големи петролни рафинерии, преработващи руски петрол за нуждите на Москва.** Те доставят обратно бензин, дизел и авиационно гориво за руската армия и икономика. **Железопътните превози на бензин от Беларус към Русия са се увеличили почти 13 пъти.** Доставките на беларуски дизел са се утроили през първите пет месеца на тази година.

Военното сътрудничество между двете държави също се задълбочава непрекъснато. Минск позволява използването на своите бази и полигони за обучение на руски части. Там редовно се провеждат учения за бойна употреба на ядрено оръжие. Лукашенко вече прие руски тактически ядрени ракети на своя територия. До момента той не е изпратил беларуски войски на фронтовата линия.

Зеленски обаче предупреждава за нови рискове от север. Той заяви, че Русия обмисля нападение срещу държава член на НАТО. Друг възможен сценарий е нова мащабна атака срещу Северна Украйна. В отговор на тези заплахи Киев засили отбраната в направлението Чернигов-Киев. Украинските сили успешно атакуваха Московския нефтопреработвателен завод тази сутрин. Това допълнително увеличава критичната нужда на Русия от беларуски енергийни ресурси.

Отношенията между Киев и Минск остават силно обтегнати и непредсказуеми. Лукашенко предложи среща със Зеленски за изясняване на отношенията, но диалогът липсва. Европейските държави категорично отхвърлят всички обвинения на Минск и Москва. Те посочват Русия като единствен агресор в мащабната инвазия, започнала през 2022 г. Стратегическото положение на Беларус остава решаващ фактор за сигурността в целия регион.