Румъния разсекретява над 5000 дипломатически досиета от началото на 90-те години

Румънското министерство на външните работи обяви мащабно разсекретяване на дипломатически документи. Над 5000 дипломатически досиета от периода 1990-1992 г. стават публично достъпни за обществото. Тези архиви обхващат най-бурните години от началото на демократичния преход в страната. Решението беше обявено официално от външния министър Оана Цою. Тя подчерта значението на прозрачността за една съвременна държава.

Документите включват сведения за първите избори след Революцията от 1989 година. В тях се съдържа подробна информация за миньорските походи от 1990 година. Архивите разкриват детайли за посещението на бившия крал Михай през 1992 година. Включена е и ключова дипломатическа кореспонденция с бившия Съветски съюз. Тези материали са стояли в архивите на министерството повече от три десетилетия.

Министър Оана Цою отбеляза, че документите нямат статут на тайна от десетилетие. Въпреки това те досега не са били предлагани на широката общественост.

„Разсекретяваме над 5000 дипломатически досиета от първите години на прехода от архива на МВнР. Изборите от май 1990 г., миньорските събития, посещението на крал Михай, кореспонденцията със СССР – всички тези неща излизат от чекмеджетата, където са стояли над 30 години, и ще станат публични“

, обясни тя.

Огромният масив от данни е разпределен в 768 архивни папки. Документацията заема близо 100 линейни метра върху стелажите в министерството. Според Цою една зряла демокрация не трябва да изпитва страх от миналото си. Тя вярва, че обществото трябва да научи уроците от този труден период.

„Една зряла демокрация не се страхува от собствената си история. Прави я достъпна за гражданите и я изучава“

, изтъкна още външният министър.

Министърът отбеляза, че много въпроси за миньорските походи остават без отговор. Документите ще хвърлят светлина върху външнополитическото позициониране на Румъния в зората на демокрацията. Изследователите ще могат да проучат връзките със Запада и Москва след 1989 година.

„Документите за това как се е позиционирала външната политика на Румъния след 1989 г. принадлежат на историята, на изследователите, на обществото. Не на чекмеджетата в мазето“

, подчерта министърът.

Гражданите могат да намерят информация и чрез социалните мрежи. Министерството поддържа специална страница във Фейсбук, озаглавена „Дипломатически архиви на Министерството на външните работи“. Там вече е осигурен достъп до документи от периода преди 1989 година. Цою призова румънците да се възползват от правото си на историческа памет.

„Румънският народ има право на собствената си история и собствената си памет. Не виждам кой би се страхувал от румънския народ, освен ако в онзи момент не е извършвал предателство по някакъв начин. Право на румънския народ е да има достъп до информациите, които го касаят“

, заяви Цою в интервю за Диджи 24. Тези думи идват в момент на засилен обществен интерес към съдебните дела за прехода.

Разсекретяването съвпада с нови развития по делото за миньорските събития от 1990 година. Върховният касационен съд на Румъния наскоро откри нередности в обвинителния акт. Делото беше върнато към Главната прокуратура за втори път. Магистратите изключиха част от доказателствения материал по процеса. Решението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване.

Обвиненията по това дело са насочени срещу висши държавни фигури от миналото. На 2 април 2025 г. бившият президент Йон Илиеску (вече покоен) и бившият премиер Петре Роман бяха изпратени на съд. Списъкът с обвинени в престъпления срещу човечеството включва още Вирджил Магуряну и Джелу-Войкан Войкулеску. Прокурорите твърдят, че политическото ръководство е организирало жестоки репресии.

През юни 1990 г. протестите в Букурещ бяха потушени с помощта на миньори. При сблъсъците загинаха четирима души, а над хиляда бяха ранени. Много граждани бяха незаконно лишени от свобода по време на събитията. Новите дипломатически документи могат да предоставят допълнителен контекст за тези трагични моменти от румънската история.