Росен Петров: Младата българска държава заявява амбиции на велика сила, като обявява Независимостта
Росен Петров определя Независимостта като заявка на България за статут на велика сила. Той говори и за историческата памет, строителството и националното разделение.
Обявяването на Независимостта през 1908 г. надхвърля символния акт на отделяне от Османската империя. Според Росен Петров България заявява претенции за значима сила на Балканите.
На 22 септември Фердинанд приема титлата „цар на българите“. Така той и част от политическия елит показват стремеж към възстановяване на средновековното българско наследство.
Петров припомня, че „цар“ е старобългарска титла и дума. Според него тя има историческа легитимация в българската династична традиция.
Той свързва тази традиция с брака на цар Петър и ромейската принцеса Мария Лакапина през 927 г. Така кръвта на римските цезари преминава в българската династия.
В интервюто Петров отбелязва, че титлата произлиза от латинските „цезар“ и „кесар“. Той подчертава, че руските владетели получават подобна легитимация почти пет века по-късно.
Периодът между 1908 и 1913 г. е кратък момент на български амбиции за велика сила. Тогава страната изгражда самочувствие и преследва големи геополитически цели.
Централният удар на българската армия през Балканската война е насочен към Цариград. Според Петров цар Фердинанд мечтае за славата на цар Симеон.
След шест години на победи, лишения и поражения България губи този порив. Петров посочва грешките и липсата на трезва преценка като основни причини.
Той определя Балканската война като последния период, когато българите действат обединено. Междусъюзническата война според него поставя началото на дълбоко национално разделение.
Петров определя тази война като най-голямата геополитическа грешка на България. Тя превръща страната от централен балкански народ в държава, бореща се за оцеляване.
Интервюто разглежда и проблемите на съвременното строителство. Петров сравнява бавния напредък при магистралите с мащабите на строителството през социализма.
Български строители изграждат големи мостове, виадукти и пътища в Сирия и Ирак. В Сирия те прокарват 84 километра железопътен път през Алауитските планини.
По трасето между Оронто и Латакия са построени 34 моста и 20 виадукта. Сред тях е виадуктът „Растан“ над река Оронт.
В Ирак български екипи изграждат мостовия комплекс „Самара“ над Тигър. Край Басра построяват и 412-метров мост над река Кармат.
Петров припомня и виадукта „Бебреш“, както и други съоръжения, създадени от български инженери. Според него тези обекти показват възможностите на страната.
Той свързва днешните трудности с държавната организация и управленските процедури. Петров казва, че няма проблем с българите, а с държавата на българите.
„Няма проблем с българите, има проблем с държавата на българите“, заявява той в интервюто.
Според Петров хората не изпитват носталгия по символите на комунистическата система. Те помнят ефективността на държавата и способността ѝ да изпълнява решения.
Той посочва изграждането на първи блок на АЕЦ „Козлодуй“ като пример. Петров сравнява четирите години и един месец строителство с днешните дълги процедури.
Разговорът поставя акцент и върху отношението към историческото наследство. Петров се противопоставя на пълното отричане на всеки предходен период.
Той припомня българските победи през Първата световна война. Сред забравените герои посочва генерал Колев и участниците в Добричката епопея.
Според него България е произвеждала самолети преди 9 септември. Той настоява постиженията да се оценяват независимо от политическата епоха.
Петров предупреждава, че политическото отричане пречи на обществото да надгражда. Той защитава паметта за различни личности и достижения.
Той посочва Никола Вапцаров, Райко Алексиев и Гео Милев като примери за сложното българско минало. Петров смята, че героите от различни страни на конфликта заслужават историческо внимание.
В тази връзка той призовава българите да приемат общия си произход. По думите му обществото остава едно семейство, което постоянно се кара.
Петров е скептичен, че една институция може сама да преодолее разделението. Той обаче смята, че опитите за обединение трябва да продължат.
Разсъжденията му се вписват в по-широкия разговор за историческата памет и националната посока. Подобни теми разглежда и интервюто с историка д-р Александър Стоянов.
Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК и Академията на МВР.
Той е сценарист, телевизионен водещ, депутат в 43-ото Народно събрание и автор на книгата „Нека помним. Истории от историята“. В последните години води предаването „Операция История“ по „България он еър“.
