Росен Йорданов – „хулиганът“ на „Петрохан“, който раздели обществото
Росен Йорданов раздели обществото с поведението си при представянето на експертизата по случая „Петрохан“. Биографията и политическите му позиции предизвикаха нови спорове.
Росен Йорданов превърна представянето на експертизата по случая „Петрохан“ в най-коментираното публично събитие около разследването. Криминалният психолог говори емоционално, иронично и на моменти цинично. Едновременно с това демонстрира увереност и компетентност по сложната материя.
Йорданов е участвал в изготвянето на заключението по случая „Петрохан“. По собствените му думи работата е продължила шест месеца. Експертизата е изисквала денонощни усилия. Тя е подписана от Росен Йорданов, д-р Любка Христова-Минчева, доц. д-р Владимир Велинов и проф. Иван Желев.
Поведението му раздели публиката на два лагера. Едни го определиха като смел професионалист, който назовава неудобни факти. Други го обвиниха в надменност и превишаване на експертните правомощия. В социалните мрежи реакциите варираха от възхищение до остро отхвърляне.
Йорданов съобщи, че е получил смъртни заплахи след пресконференцията. Той разказа и за разговор с премиера Румен Радев. Според психолога разговорът продължил около 40 минути. Радев му благодарил за работата и изразил подкрепа към него и екипа му. Подробности по темата са публикувани в материала „Психологът Росен Йорданов: Получих смъртни заплахи, Радев ми се обади да ми благодари“.
Експертът защити твърдия си тон с необходимостта да се спре героизирането на основния герой в сагата „Петрохан“. Той заяви пред журналисти, че не може човек с подобна престъпна биография да бъде представян като национална икона. Думите му прозвучаха като присъда за част от присъстващите.
Според критиците му психологът е иззел функциите на прокуратурата и съда. Адвокати на близките на загиналите поискаха отвода му от делото. Появиха се и предупреждения за евентуално дело срещу държавата в Страсбург.
Основната версия за шестимата загинали остава непроменена и не сочи чужда намеса. Йорданов обаче подчертава, че мотивите не могат да се сведат до една-единствена версия. Повече контекст има в статията „Психологът Росен Йорданов за случая „Петрохан“: Мотивите не могат да се сведат до една версия“.
Росен Йорданов е дългогодишен служител на МВР. Той е работил в Института по психология по тежки престъпления и случаи с жертви. Сред тях са били и отвлечени от групата „Наглите“. По-късно се издига до заместник-директор на института.
През 2014 г. напуска системата и започва частна практика. Сред клиентите му са големи български и международни компании, банки, търговски вериги, адвокатски кантори и нотариуси. Този професионален опит обяснява защо прокуратурата го е включила в сложната послесмъртна експертиза.
Поведението му пред медиите предизвика критики и сред негови колеги. Психиатърът Владимир Сотиров го обвини в перверзно отношение към темата и присъстващите. Сотиров постави под въпрос и начина, по който доц. Владимир Велинов се е разграничил от изказа на Йорданов.
Сотиров припомни професионалния принцип, че експертът не трябва да допуска емоционални нагласи към освидетелстваното лице. Според този принцип вещото лице трябва да се отведе, ако не може да овладее силен контрапренос.
Дългогодишният партньор на Йорданов в Института по психология Тодор Тодоров също коментира поведението му. Той го нарече „бивш колега“ и „бивш приятел“. Така публичният конфликт излезе извън рамките на конкретната пресконференция.
Йорданов се определя като „стар седесар“. Това изявление предизвика политически реакции. Веднага бяха разпространени снимки от участието му като лектор в Академия „Новите умове“ – инициатива на ГЕРБ. Припомнено беше и че е консултирал различни партии.
В експертизата той отправя критики към политици от ПП-ДБ. Според текста те са подпомагали Калушев чрез ходатайства, меморандуми и разрешителни. В документа се споменават Борислав Сандов, Кирил Петков, Бойко Рашков, Тома Белев и Васил Терзиев. Тези оценки предизвикаха допълнителни спорове за политическата му безпристрастност.
Росен Йорданов остана едновременно лице на експертизата и център на публичния спор. Професионалната му биография подкрепя компетентността му. Начинът му на говорене обаче предизвика реакции, които надхвърлиха самото разследване.
