Рекорден спад: Обезлесяването в бразилска Амазония намаля с над 35%
Обезлесяването в бразилска Амазония отбеляза рекорден спад от 35,4% между август 2025 г. и януари 2026 г. Правителството се стреми към исторически ниски нива на сеч през 2026 г.
Бразилия отчита исторически успех в борбата с унищожаването на тропическите гори. Данните на правителството показват, че обезлесяването в Амазония е намаляло с 35,4 на сто в периода от август 2025 г. до януари 2026 г. Този резултат е постигнат в сравнение със същия период на предходната година.
Според официалния доклад на бразилската агенция за космически изследвания (Inpe), страната е регистрирала най-ниското ниво на изсичане в своята история. Проучването разчита на прецизни сателитни изображения. Те проследяват както голата сеч, така и процесите на деградация на почвата в региона.
„На път сме да постигнем най-ниския процент на обезлесяване в историята през 2026 г.“
Това заяви Андре Лима, специален секретар на Бразилия за контрол на обезлесяването. Въпреки оптимизма в Амазония, ситуацията в саваната Серадо остава по-сложна. Там спадът на обезлесяването е едва 5,9 на сто за същия период. Експерти предупреждават, че защитните мерки за тропическите гори не обхващат в пълна степен този ценен биом.
Новите данни идват на фона на сериозни предизвикателства през изминалата година. През първата половина на 2025 г. бе отбелязан ръст на унищожените площи с 27%. Забавянето на земеделските реформи също нагнети напрежение. Над 100 000 семейства чакат за разпределение на земя, което доведе до окупации и конфликти в щата Пара.
Критици посочват, че правителствената статистика не включва загубите от пожари. Данните на Global Forest Watch показват значителни щети от суша и пламъци през последните години. Паралелно с това политическият натиск в Бразилия расте. Одобрени са инфраструктурни проекти и закони, които могат да застрашат екологичните постижения.
Президентът Лула да Силва поддържа амбициозната цел за нулево обезлесяване до 2030 г. Мандатът му обаче изтича в началото на 2027 г. Това поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на настоящите политики срещу експанзията на минното дело и земеделието в защитените зони.
