Разкол в Народното събрание: Политически декларации за жертвите на комунизма
Народното събрание отбеляза 81 години от присъдите на Народния съд с декларации и спорове. БСП и Възраждане отказаха да почетат жертвите с минута мълчание.
Народното събрание започна днешното си заседание с остри политически декларации. Поводът е 1 февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тази дата бележи 81 години от произнасянето на масовите смъртни присъди от Народния съд през 1945 година.
Атанас Атанасов от ПП-ДБ призова за съхраняване на историческата памет.
Наш дълг е да се поклоним пред жертвите на комунистическия режим, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не свършва с паметта, той изисква всекидневна битка с баналността на злото
заяви той от трибуната. Депутатът Йордан Иванов поиска минута мълчание, но председателят Рая Назарян напомни, че процедурата изисква спазване на правилника. Въпреки това част от залата стана на крака, докато представителите на „БСП – Обединена левица“ и „Възраждане“ останаха по местата си.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС подчерта, че суспендирането на правовия ред неизбежно води до политическо насилие. От „БСП-ОЛ“ обаче призоваха за смирение и край на политическата употреба на историята. Галин Дурев заяви, че паметта изисква тишина, а не шумна реторика. Подобно на дебатите за Холокоста, историческите дати отново се превърнаха в повод за партийно противопоставяне.
От „ДПС-Ново начало“ разшириха контекста на възпоменанието. Те акцентираха върху репресиите срещу българската мюсюлманска общност по време на режима. Партията призова за молитва в памет на всички пострадали от насилствените действия на тоталитарната власт.
Възпоменанията продължават и извън столицата. На 1 февруари 2026 г. в Пловдив ще се проведе събитие пред паметника „Свидетелят“. В София фондация „Острово Белене“ и фондация „Конрад Аденауер“ организират паметна вечер в катедралата „Св. Йосиф“, посветена на гоненията срещу вероизповеданията. Денят е официално обявен за почит през 2011 г. по инициатива на президентите Желев и Стоянов.
