Радослав Рибарски: Спирането на военната помощ за Украйна е външнополитическо прострелване в крака

Решението на българското правителство да прекрати изпращането на военна помощ за Украйна от складовете на армията предизвика остри реакции. Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“ определи този ход като сериозна грешка в международните отношения. Според него страната изпраща негативни сигнали към своите евроатлантически партньори в критичен момент. България е получила малко над 203 милиона евро компенсации от Европейския съюз за предоставената до момента военна техника. Тези средства са постъпили по два различни европейски механизма за подкрепа.

В ефира на БНТ Рибарски подчерта, че Киев не е отправял нови искания към София. Това прави официалния отказ на правителството напълно излишен. Той изрази опасения, че това действие ще изолира България от важни европейски проекти за модернизация. Решението на кабинета засяга единствено наличните запаси на българската армия, но не ограничава частния износ на оръжие. Това уточнение е важно за стабилността на местната отбранителна индустрия.

Буквално без причина в момента България излезе и заяви, че няма да предоставя военна помощ на Украйна. От самия Киев вече беше посочено, че не е искана подобна помощ. В същото време това послание получи сериозен международен отзвук точно когато Европа обсъжда нови механизми за съвместни отбранителни проекти и укрепване на отбранителната индустрия.

Рибарски обърна специално внимание на програмата SAFE. По нея страната вече работи за придобиването на нови три координатни радара. Според депутата сега е времето за активно участие в европейските отбранителни инициативи. Част от финансовите компенсации от ЕС са използвани за покриване на дефицита в държавния бюджет, вместо за армията. Министърът на отбраната Димитър Стоянов потвърди този факт по време на посещение на полигона „Корен“.

По програмата SAFE България вече е предприела конкретни стъпки, включително за придобиването на три координатни радари. Именно сега е моментът да говорим за модернизация на армията и участие в европейските проекти, а не да изпращаме сигнали, които могат да бъдат разчетени погрешно от нашите партньори.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов разясни финансовите параметри на помощта. По единия механизъм България е получила 3 милиона евро. По другия сумата надхвърля 200 милиона евро. Той отказа да разкрие конкретния вид на предоставеното въоръжение заради неговия секретен характер. Министерството на отбраната не е получавало официално искане за нова помощ от украинска страна от началото на настоящия мандат. Стоянов очаква евентуални нови разговори при предстояща среща с украинския посланик.

По единия механизъм е 3 милиона евро по другия механизъм е малко над 200 милиона евро. Тези пари всичките не остават за модерниацията на българската армия. Част от тях бяха изразходвани за компенсирани на дефицита в държавния бюджет. От както съм в министерството на отбраната няма искане, което да е постъпило от украинаската армия. Очаквам, че такова ще е възможно да постъпи на следващата, която ще проведем с посланика на Украйна.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити решението с икономически аргументи. Той посочи, че държавата трябва да пести всяко евро заради финансовите затруднения. Спестените средства ще помогнат за фискалната консолидация и изпълнението на бюджета.

Има и мерки, които са остойностени на 10,15 млн. евро, така че всяко едно евро ние пестим, за да можем да постигнем тази консолидация. Така че, когато една държава има такива съществени финансови затруднения, би следвало да ограничава всеки един разход, който тежи на бюджета.

Външният министър Велислава Петрова отрече да има разминаване в позициите на правителството и президента. Тя подчерта, че България подкрепя всички европейски механизми за постигане на траен мир. Петрова потвърди също, че руският посланик е посетил министерството по собствено искане.

Няма различия между думите на премиера и моите. Има единна позиция на цялото правителство и тя е в посока да се използват всички механизми, които съществуват на европейско ниво, така че да се стигне до траен мир.

Евродепутатът от ЕНП Емил Радев се присъедини към критиците на решението. Той предупреди, че подобни изявления пречат на модернизацията на военнопромишления комплекс. Според него България разчита на европейско финансиране, което изисква последователна политика.

Когато ние разчитаме на европейско финансиране, за да модернизираме армията си и военнопромишления комплекс, такива изявления не водят до нищо добро.

Международният контекст допълнително усложнява ситуацията. САЩ наскоро спряха част от своите военни доставки за Украйна. Това включва ракети за ПВО и боеприпаси. Решението предизвика притевнения в Киев за засилване на руската агресия. Украинският премиер Денис Шмихал заяви, че страната му все още очаква потвърждение за окончателното спиране на американската помощ. Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий уточни, че сътрудничеството с България е на взаимноизгодни условия. Помощта не се разглежда като безплатно дарение от украинска страна.

Правителството в София продължава да твърди, че националната сигурност е основен приоритет. Министър Стоянов подчерта, че средствата в Министерството на отбраната се влагат в инфраструктура и поддръжка на техниката. Окончателното решение за бъдещата военна помощ остава в ръцете на българския парламент. Украинската страна разглежда сътрудничеството с България като икономически обосновано, а не като едностранно дарение. Спорът между политическите сили в София по темата остава отворен.