Радомир Чолаков: КЗК не е бухалка, а защитник на закона и конкуренцията

Зам.-председателят на КЗК Радомир Чолаков отхвърля обвиненията за превръщането на регулатора в „бухалка“. Той представя данни за ръст на сигналите с 300% и санкции за милиони лева срещу монополи и картели.

Радомир Чолаков: КЗК не е бухалка, а защитник на закона и конкуренцията

Радомир Чолаков, зам.-председател на КЗК

Време за четене: 3 мин. 29 май 2026

Зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков представи отчет за първата година от работата на новия състав на регулатора. Данните показват значителен ръст в активността на комисията и повишено обществено доверие. КЗК отчита ръст на сигналите с над 300% за последната година, което е ясен индикатор за раздвижване на пазарната среда. През отчетния период са наложени санкции на обща стойност над 5.6 млн. лева.

Регулаторът поддържа 25 активни антитръстови производства и 47 производства за концентрации към средата на 2026 година. Радомир Чолаков подчертава, че комисията вече използва инструменти, които не са прилагани от десетилетия. Пример за това е налагането на специфични условия при две големи корпоративни концентрации. Тази практика цели превантивно ограничаване на рисковете за конкуренцията на българския пазар.

Най-сигурната защита на един независим орган е да спазва закона и ние се придържаме точно към този принцип

Относно обвиненията, че КЗК може да се превърне в инструмент за политическа репресия, Чолаков е категоричен. Той определя тези твърдения като опит за психологическа атака срещу институцията. Според него страхът от проверки издава гузна съвест у тези, които биха нарушили правилата. Новите законодателни промени целят запълване на празноти в дефинициите, а не предоставяне на нови репресивни правомощия на регулатора.

Изказванията, че КЗК ще се превърне в бухалка, които се повтарят натрапчиво, имат много ясна цел. Това е превантивна психологическа атака, за да бъде органът парализиран, а говорителите на тази теза издават гузната си съвест.

Важна част от новите промени в Закона за защита на конкуренцията е дефинирането на понятието „съвместно господстващо положение“. Досега този текст е съществувал само на хартия без реална възможност за прилагане. Новата дефиниция ще позволи на КЗК да проверява сектори, в които няколко големи играчи могат да злоупотребяват с пазарната си мощ. Радомир Чолаков припомня, че Росен Карадимов също е подчертавал важността на доказаното господстващо положение при регулирането.

В сектора на търговските вериги към момента не е установено господстващо положение на нито един субект. Конкуренцията между големите магазини остава видима, особено в големите градове. КЗК обаче следи за нелоялни търговски практики по веригата на доставки. Комисията води 25 активни антитръстови производства и 47 производства за концентрации към средата на 2026 година. Проверки са извършени и в 150 малки търговски обекта след сигнали за рязко поскъпване, като събраната информация е предадена на НАП.

Германският модел на антикартелно законодателство служи за пример при въвеждането на дефиниции за прекомерно високи цени. В Германия тези механизми позволяват контрол върху пазара на горива при наличие на доказана пазарна мощ. Чолаков посочва, че България често е приемала европейски закони „на парче“, което е ограничило ефективността на регулаторите. Той отбелязва липсата на силен антикартелен контрол в миналото като причина за сегашните пазарни деформации.

Секторният анализ на храните разкрива структурни проблеми, започнали още преди присъединяването към ЕС. Режимът на субсидии е довел до излишък на зърно, но критичен дефицит на мляко, месо и зеленчуци. Проучванията показват спад на суровото мляко в България с 25% за периода 2020–2024 г. Това отваря пазара за вносни продукти и поставя под риск хранителния суверенитет на страната.

По отношение на енергийния пазар, ситуацията с „Нефтохим“ остава специфична. Приватизацията на „Нефтохим“ е създала частно господстващо положение, но цените на горивата у нас остават най-ниски в ЕС. Чолаков призовава за сдържаност при коментарите за стратегически предприятия като „Лукойл“.

Приватизацията на “Нефтохим” превърна държавния монопол в частно господстващо положение по дефиниция.

Комисията работи и по казуса с Националната детска болница. Обществената поръчка е блокирана с жалба, но регулаторът обещава максимално бърза реакция. Проверката ще се извърши при стриктно спазване на закона, като отговорността за коректността на процедурата лежи върху възложителя. КЗК подготвя и нови анализи във фармацията, където са засечени случаи на драстично повишение на цени от доставчици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *