Радев, самолетите и позициите на България за войните: Между Украйна и Близкия изток
Премиерът Румен Радев включи България в логистичната подкрепа за операциите на САЩ в Близкия изток, въпреки предишните си предупреждения за рисковете от въвличане във война.
Премиерът Румен Радев Снимка: Николай Литов
Румен Радев заема двойнствена позиция по отношение на международните военни конфликти. Като президент той твърдеше, че помощта за Украйна застрашава България. В ролята си на премиер обаче той одобри логистична подкрепа за САЩ. Тази подкрепа е насочена към операции в Близкия изток. Анализът на Емилия Милчева за „Дойче веле“ разкрива тези политически противоречия. Радев сега определя САЩ като основен съюзник в сигурността.
„САЩ са основен съюзник в сигурността“
Той се позовава на двустранното споразумение от 2006 година. България предоставя база „Безмер“ за осем американски самолета-цистерни и до 250 военни за операции в Близкия изток. Това сътрудничество позволява съвместно ползване на четири военни съоръжения. В тях могат да пребивават до 2500 американски военнослужещи.
Логистичните операции започнаха още по-рано през годината. Между февруари и юни България разреши на 15 американски самолета да ползват летище „София“. България тихомълком подкрепи американската логистика в Близкия изток в замяна на икономически отстъпки. Страната получи 6-месечна дерогация за работата на „Лукойл“ срещу логистична подкрепа на летище „София“. Тази сделка изтичаше в края на април. Решението на кабинета обаче не остана без международни последствия. Иран изпрати официална протестна нота до София, предупреждавайки страната да не става „съучастник в агресия“. Техеран вижда в тези действия пряка подкрепа за враждебни военни планове.
Поведението на България контрастира рязко с действията на други европейски държави. Испания отказа да предостави своите бази за американските самолети за презареждане. Премиерът Педро Санчес защити тази позиция въпреки съюзническите отношения. Същевременно Мадрид активно подкрепя Украйна с оръжия и финансови ресурси. Позицията за Украйна: какъв е българският интерес? Този въпрос остава актуален на фона на българските решения. В София управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ подкрепи предложението за „Безмер“. Те получиха и подкрепата на ДПС в парламента.
Политическите аргументи на управляващите звучат прагматично, но и противоречиво. Петър Витанов от ПБ изрази тази сложност в пленарната зала.
„От една страна войната не е наша, но от друга страна на карта се поставят отношенията с може би най-стратегическия ни партньор.“
Опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС, ПП и ДБ избра да бойкотира гласуването. Те обвиниха правителството в липса на прозрачност. Според тях информацията за мисията и нейните последици е недостатъчна. Липсата на яснота създава напрежение сред политическите сили.
Предизборната реторика на Радев също се завръща като бумеранг. Месец преди вота той предупреждаваше за опасностите от удари срещу Иран.
„Сега ни лъжат, че няма пряка заплаха и проблем за България от ударите срещу Иран“
Тогава той подчертаваше значението на иранската ядрена програма за стабилността.
Радев дори допусна възможността за силови действия в този контекст.
„решението е това да стане принудително“
Сега неговото правителство изпълнява точно тези съюзнически ангажименти.
В района на Ямбол напрежението расте. Местните жители на село Безмер започнаха подписка срещу военното присъствие. Те планират протести заради рисковете от активните бойни действия. Кметовете на пет общини в областта се обединиха в обща декларация. Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа и Болярово се противопоставят на решението. Те очакват посещението на министъра на отбраната Димитър Стоянов в петък. Тогава ще му бъде връчено гражданското недоволство. Подобни протести имаше и преди две години за база „Кабиле“. Тогава „Възраждане“ агитираше срещу разполагането на натовски сили.
Икономическите последици от конфликта в Близкия изток вече се усещат. Рискът за корабоплаването през Ормузкия проток повиши цените на петрола. Сортът „Брент“ достигна 95 долара за барел. Това засилва инфлационния натиск в цяла Европа. България се оказва в центъра на тези геополитически процеси без ясен план. България все още разчита на остаряла Стратегия за национална сигурност, актуализирана за последно през 2018 година. Документът не отразява пандемията или войната в Украйна.
Липсата на нова стратегия води до конюнктурни решения. Политиците често променят позициите си според моментния интерес. Радев критикуваше споразумението с Украйна на бившия премиер Андрей Гюров.
„поема дългосрочни ангажименти от името на България, които покачват рисковете за националната сигурност“
Въпреки тези думи, кабинетът на Радев запази същите ангажименти. България отказва участие в европейския ракетен щит с Украйна. В същото време помага на американски операции в Близкия изток. Този парадокс оставя обществото без ясни отговори за националната сигурност.
