Прогноза: България изпреварва региона по ръст на БВП до 2027 г. след корекция на данните
България се нарежда сред най-бързо растящите икономики в ЦИЕ, като прогнозите на Allianz Trade сочат ръст на БВП над 3% за периода 2025–2027 г. Страната очаква да достигне първа позиция в региона по темп на растеж през 2027 г. Вътрешното потребление и предстоящото присъединяване към еврозоната са основните двигатели на растежа, въпреки че официалните прогнози на БНБ и ЕЦБ са значително по-консервативни.
Силното потребление на домакинствата се изразява и в нов 7,7-процентен ръст на имотните сделки, които продължават да се увеличават въпреки несекващото им поскъпване, което ни нареди в един момент на първо място в ЕС. СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
България се нарежда сред най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за периода 2025–2027 г. Според доклад на Allianz Trade, публикуван в понеделник, се очаква годишният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да остане трайно над 3%.
Оптимистичните прогнози идват успоредно с корекция на данните за изминалата година. Националният статистически институт (НСИ) разпространи окончателни данни за икономиката, в които коригира нагоре БВП за 2024 г. Първоначалните експресни данни отчетоха годишен ръст от 2,8%, докато окончателната стойност е 3,4% ръст на БВП за 2024 г.
Тази корекция временно извежда България на шеста позиция по ръст на БВП в Европейския съюз. От НСИ обясниха разликата в изчисленията:
„Разликата се получава от постъпили допълнителни данни от всички сектори на икономиката и най-вече от годишните финансови отчети на фирмите, които се предават до края на първото полугодие“
— Националният статистически институт
Според анализа на Allianz Trade, очакванията за 2025 г. са за ръст от 3,1%. Това поставя България в топ 3 на региона на ЦИЕ, изпреварена само от Хърватия (4%) и Полша (3,3%). Най-силният момент обаче предстои: през 2027 г. страната ни се очаква да излезе на първа позиция в региона с прогнозиран ръст от 3,1%.
Вътрешното потребление и Еврозоната – основни двигатели
Прогнозите се основават най-вече на стабилното вътрешно търсене. То е подхранвано от засиленото потребление на домакинствата и бързия темп на нарастване на заплатите. Пазарът на труда се очаква да запази своята стабилност, като безработицата може да спадне до около 3,3% до 2027 г. Инфлацията също ще се понижи, достигайки под средните за региона нива – от 3,6% през 2025 г. до 2,6–2,8% в следващите две години. Това спадане на инфлацията се очаква да подкрепи реалните доходи на домакинствата.
Освен потреблението, ключов двигател на растежа ще бъдат и инвестициите. Те са свързани както с проекти по Плана за възстановяване, така и с публични разходи за инфраструктура и отбрана.
„Предстоящото присъединяване на България към еврозоната в началото на 2026 г. ще повиши доверието и ще активира вътрешните двигатели на икономиката. В очакване на прехода домакинствата и фирмите увеличават депозитите и кредитната активност. По-ниските разходи за финансиране и засиленото парично предлагане ще подкрепят потреблението и инвестициите“
— Джовани Скарпато, анализатор за Централна и Източна Европа в Allianz Trade
Докладът на Allianz Trade посочва, че ангажиментите на страната в областта на отбраната ще допринесат за кумулативен допълнителен растеж от 2,8 процентни пункта до 2030 г. По този показател България заема осмо място сред 20 обхванати европейски държави.
Различия в прогнозите и глобални рискове
Въпреки оптимизма на частните анализатори, официалните институции предлагат по-консервативни оценки. Българската народна банка (БНБ) прогнозира по-нисък растеж на реалния БВП – 2,9% през 2025 г. и 2,7% през 2026 и 2027 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е още по-резервирана, като очаква само 1,2% ръст през 2025 г. и 1,0% през 2026 г. Тези различия показват, че има разногласия между частните и официалните оценки за бъдещите икономически перспективи.
Сред рисковите фактори се посочват разразяващата се война на митата, която може да намали ръста на БВП с 0,2 пункта през 2026 г. Продължаващият ръст на фалитите в глобален план, който се очаква да достигне 6% спрямо 2024 г., също представлява усложняващ фактор за българската икономика.
Инвестициите, свързани с европейските фондове и публичните разходи за инфраструктура, ще бъдат ключов фактор за поддържане на високия темп на развитие.
