Проф. Владов: Съгласието на близките е последната бариера пред донорството, липсва ни ключова апаратура
Проф. Никола Владов, началник на клиниката по трансплантология към ВМА, заяви, че въпреки законодателните промени, съгласието на близките остава основната бариера пред донорството. Той подчерта, че има остър недостиг на качествени донори, което налага използването на специални машини за хипотермична перфузия. В момента България не разполага с такава апаратура, поради което потенциални донори заминават за Румъния.
Европейският ден на донорството беше отбелязан в събота, на фона на предложените промени в законодателството, които целят да улеснят процеса у нас. Една от тези промени предвижда отпадане на изискването за вписване на изрично писмено несъгласие за донорство в здравноосигурителната книжка.
Проф. Никола Владов, началник на клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към ВМА, коментира тези промени в ефира на БНТ. Той посочи, че макар законодателните улеснения да са налице, те не променят съществено реалната практика.
„Това не променя нещата по никакъв начин, защото и досега никой не си е вписал в книжката дали иска да бъде донор или не. Много малко са хората, които са декларирали. Но така или иначе, винаги остава съгласието на близките като последната бариера преди да се пристъпи към този процес. Реално, и със съгласие, и без съгласие, винаги се питат близките на донора, дали те са съгласни да се предоставят органите му, защото той всъщност е с мозъчна смърт и не може да взема никакви решения“
— Проф. Никола Владов, началник на клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към ВМА
Проф. Владов уточни, че всеки пациент, който е с мозъчна смърт, би могъл да бъде смятан за донор, въпреки че медицинските показания следва да отговарят на строги изисквания. Съгласието на близките е ключов елемент в процеса на донорство, особено при случаи на мозъчна смърт, когато донорът не може да взема решения. Това съгласие често остава основната бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди да се пристъпи към трансплантацията.
Освен трудностите с получаването на съгласие, сериозен проблем остава и качеството на донорите. През последните години се забелязва недостатък на качествени донори. Предлаганите органи често не са с особено добри характеристики поради възрастта на донора или наличието на придружаващи заболявания.
„Това, което в последните години се забелязва е, че донори няма достатъчно, а пък тези, които се предлагат, не са с особено добро качество във връзка с възрастта им, с придружаващите заболявания, които имат. Това изисква този донор да бъде включен в една специална машина за хипотермична перфузия, за да се подобрят качествата на графта и тогава да се пристъпи към трансплантация.“
— Проф. Никола Владов
Необходимостта от специални машини за хипотермична перфузия е ключова, тъй като те подобряват качествата на графта преди трансплантацията. Проф. Владов съобщи, че в България се водят разговори за закупуване на такава апаратура. Клиниката вече е пуснала писмо до Министерството на здравеопазването и очаква решение по въпроса.
„Имаме разговори с министъра на здравеопазването, пуснал съм писмо и очакваме решение на Министерството на здравеопазването за закупуването на такава машина. Трябва да се закупи такава машина, защото донори няма, а тези, които ги предлагат, заминават за Румъния, защото могат да бъдат перфузирани с такава машина. Румънците имат, ние нямаме такава машина.“
— Проф. Никола Владов
Липсата на тази технология води до това, че потенциални донори заминават за Румъния, където могат да бъдат перфузирани с необходимата апаратура. Закупуването на машината е от съществено значение за развитието на българската трансплантология.
