Проф. Виолета Йотова: Изоставането в растежа при високи родители сигнализира за заболяване

Проф. Виолета Йотова е водещ специалист по педиатрия и детска ендокринология. Тя ръководи Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна. В интервюто тя разяснява критичните аспекти на нарушенията в растежа при децата. Растежът е най-точният показател за общото здравословно състояние на всяко дете. Всяко нарушение изисква своевременно търсене на медицинска причина.

Ако родителите са високи, а детето остава трайно ниско, това може да сигнализира за заболяване. Често лекарите и семействата се подвеждат от външния вид на детето. То може да изглежда нормално спрямо своите връстници в училище. Спрямо своя генетичен потенциал обаче, то изостава сериозно. Проф. Йотова подчертава, че преценката на око често е грешна. Съществува точна методика за изчисляване на очаквания семеен ръст.

Парадоксално, но именно при високи родители диагнозата често закъснява. Детето може да бъде с тежък дефицит на растежен хормон, но понеже родителите са високи, то все още изглежда нормално спрямо връстниците си. Всъщност за семейството си то е много ниско.

Специалистът дава пример с младеж, чиято диагноза е поставена чак на 10-годишна възраст. Неговият баща е висок 190 см, а майка му е над 170 см. Детето е достигнало 179 см след проведено лечение. Без забавянето обаче той е можел да бъде висок до 200 см. Този случай илюстрира значението на навременното насочване към специалист.

В България около 800 деца с различни заболявания получават лечение с хормон на растежа. Експертният център във Варна проследява около 240 от тези пациенти. Всяка година там се диагностицират между 20 и 40 нови случая. Обемът на дейност в този център е най-голям за страната. Родителите получават индивидуален план за проследяване до навършване на 18 години.

Ние не само поставяме диагнозата. Семейството знае какво предстои до навършване на 18 г., какво следва след това и какво наблюдение е необходимо, за да бъде лечението успешно.

Растежната скорост е основен критерий за оценка на детското развитие. При децата на по-ниски родители нормалният годишен прираст е 4–5 см, а при по-високи – около 6–7 см. Растежът не трябва да се оценява за кратки периоди от няколко месеца. Той е неравномерен и често зависи от сезоните. Необходимо е проследяване в рамките на поне една пълна година.

Най-ефективното лечение се провежда преди началото на пубертета. Проф. Йотова съветва диагностиката да се извърши преди 6-ата или 7-ата година. След този период резултатите от терапията не са толкова добри. Късното съзряване често се бърка с истински дефицит на хормони. Само детски ендокринолог може да направи точна разлика между двете състояния.

Не всяко изоставане в растежа изисква хормонална терапия. Причините могат да бъдат хронични заболявания или тежки хранителни дефицити. Забавеният растеж понякога е първият симптом на непоносимост към глутен години преди другите оплаквания. Проф. Йотова отбелязва и случаи на прекомерно ограничаване на храненето от страна на родителите. Това води до сериозен енергиен дефицит при децата.

НЗОК реимбурсира напълно изследванията и медикаментите за лечение на нарушенията в растежа. Вече е достъпен и иновативен хормон, който се прилага веднъж седмично. Децата, родени малки за гестационната си възраст, също вече получават реимбурсирана терапия. Преди тези семейства разчитаха основно на дарения от „Българската Коледа“.

Терапията обикновено приключва при достигане на определена костна възраст. За момичетата това е 14 години, а за момчетата – 16 години. След този момент костните зони се затварят и растежът спира. При пациенти със синдром на Прадер-Вили лечението продължава и в зряла възраст. То подпомага мускулатурата и общото здравословно състояние.

Проф. Йотова призовава родителите да не чакат пубертета с надежда за промяна. Капацитетът за растеж намалява необратимо с изтичане на времето. Редовните профилактични прегледи са най-добрата превенция за здравето. При най-малкото съмнение трябва да се потърси специализирана помощ. Ранната диагноза дава шанс на децата да достигнат своя генетичен потенциал.