Проф. Пламен Панайотов: Фокусът само върху кадровите промени в съдебната система е грешка

Проф. Пламен Панайотов алармира за сериозни проблеми в текущата съдебна реформа. Управляващите ще платят висока политическа цена при забавяне на решенията. Те трябва да отговорят на обществените очаквания за кадрови промени час по-скоро. **Петгодишният мандат на изборните членове в настоящия Висш съдебен съвет изтече още през 2022 г.** В момента съветът е напът да изпълни втори пълен мандат. Това е фактическо заобикаляне на конституционната забрана за преизбиране веднага след първия мандат.

Народното събрание носи основната вина за това положение. Политическите сили не намират квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Без нов ВСС не може да се избере нов главен прокурор. Невъзможен е и изборът на нов председател на Върховния административен съд (ВАС).

Управляващите ще платят висока политическа цена, ако не отговорят на очакванията час по-скоро да се вземат правилните решения относно органите на съдебната власт

**На 14 май 2026 г. Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за промени в съдебния закон.** Тези проекти идват от групи народни представители от ПП, ДБ и ПБ. Общият законопроект предвижда новоизбраният ВСС да работи в пълен обем една година след мандата си. Проф. Панайотов смята тези предложения за напълно неприемливи. ВСС и Инспекторатът са конституционно регламентирани органи с определени мандати. Приемането на такива промени поставя под съмнение конституционния принцип на мандатността. Това изпраща негативен сигнал към държавните органи и гражданите. Подобни практики подкопават сегашния модела на управление и институционалната стабилност.

Въпросът за мнозинството от 160 гласа остава актуален в парламентарния дебат. Проф. Панайотов подкрепя това изискване, въведено през 2015 г. Квалифицираното мнозинство гарантира избор въз основа на професионални качества. Това намалява риска от политическа лоялност на членовете на съвета. Прозрачността на процедурата също е от ключово значение за обществото. Тя изисква активно участие на медиите и академичната общност. Всеки гражданин трябва да бъде заинтересован от независимостта на съдебната власт. ВСС не само определя кариерите на магистратите, но и разпределя значителни бюджетни ресурси.

Общият законопроект предвижда Пленумът на ВСС да избира временно изпълняващи функциите. Това трябва да се случи до един месец след влизането на закона в сила. Проф. Панайотов изразява недоумение относно този кратък срок. Управляващите очевидно искат незабавна смяна на сегашните временно изпълняващи длъжността. Липсват обаче гаранции за професионалния профил на новите избраници. **Едно и също лице няма право да изпълнява функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за повече от 6 месеца.** Това ограничение цели да предотврати дългото управление без стабилно ръководство. Трудно е да се постигнат съществени резултати за толкова кратък период.

**Съдът на ЕС постанови на 30 април 2025 г., че органи с изтекъл мандат се нуждаят от точни правила.** Тяхното функциониране трябва да бъде ограничено във времето. Това разбиране важи и за българския Висш съдебен съвет. Кадровите правомощия на органа могат да бъдат ограничени чрез закон. Това е политическо решение, което трябва да осигури нормална работа на системата. Нужно е например своевременно назначаване на младши магистрати. Пълната забрана за кадрови решения може да блокира съдебната система в следващите месеци.

Грешка е, че когато се говори за правосъдна реформа, обикновено фокусът се поставя единствено върху необходимостта от предприемането на кадрови промени в органите на съдебната власт.

Успешната реформа изисква ясна държавна политика в правораздаването. Държавата трябва първо да прецени дефицитите в наказателното, гражданското и административното право. Необходимо е точно установяване на причините за тези дефицити. Едва след това трябва да се предприемат конкретни законодателни промени. Кадровите решения не трябва да се отделят от общата политика на държавата. Проф. Панайотов дава пример с Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г. Тя е подкрепена от всички страни, но често се нарушава в практиката. Отклонението от нейните принципи и цели влияе неблагоприятно на правосъдието. Реформата не е само смяна на хора, а изграждане на устойчива архитектура.