Проф. Иван Литвиненко: Скептичен съм, че ще видя Националната детска болница изградена

Проф. Иван Литвиненко изрази силни съмнения за бъдещето на Националната детска болница. Председателят на Българската педиатрична асоциация говори открито в предаването „Денят започва“. Той определи настоящата ситуация около мащабния проект като пълен „абсурд“. Според него липсва реална координация между различните институции в страната.

Общественият съвет към проекта вече подаде своята колективна оставка. Основната причина за това крайно решение е пълната липса на прозрачност. Експертите твърдят, че държавните институции системно отказват да се съобразяват с техните становища. Проф. Литвиненко потвърди този акт на протест и в публичното пространство. Той подчерта, че важните решения се вземат без диалог с професионалната общност.

„Институционално трябва да вярвам. Ако ме питате в лично качество – дълбоко се колебая, че поне в обозримото бъдеще, докато съм жив, ще видя тази болница изградена.“

Проектът за изграждане на болницата се сблъсква с нови и сериозни забавяния. Първоначалният план предвиждаше тя да отвори врати през 2028 година. Нови данни обаче показват, че строежът може да започне едва в края на 2026 година. Възможно е стартът да се отложи дори за началото на 2027 година. Министър Околийски дори сравни ситуацията с проекта „Белене“ в здравеопазването.

„Толкова пъти се сблъсквахме с тази стена на неразбиране и това доведе до нашата колективна оставка.“

Финансовите параметри на бъдещата болница също предизвикват сериозно обществено напрежение. Прогнозната стойност на проекта вече надхвърля главозамайващите 458 милиона евро с ДДС. За сравнение, през 2019 година първоначалната оценка беше едва 95,4 милиона лева. Тази огромна разлика поражда редица въпроси за ефективността на планираните разходи. През април здравното министерство поиска допълнителни подробности за самата обществена поръчка. Търси се яснота относно процедурата и критериите за подбор на изпълнители.

Проф. Литвиненко остро критикува фокуса върху най-ниската цена при обществените поръчки. Той смята, че това неизбежно води до опасни компромиси в качеството. Сроковете за проектиране също са определени от него като напълно нереалистични. Те варират в тесния диапазон между 210 и 300 дни. Според педиатъра това е абсурдно кратко време за толкова сложна и специфична сграда.

„Гони се най-ниската цена и най-късият срок. Извинете, но когато ще правим една болница, която 50 години не сме направили, да я направим с компромиси на ниска цена – всички се сещаме какво ще е качеството.“

Освен липсата на физическа сграда, страната страда от тежък недостиг на специалисти. Детското здравеопазване често остава национален приоритет само на думи. Педиатричните отделения в цялата страна работят с критичен минимум персонал. Има тревожни случаи, в които един-единствен лекар отговаря за цяло отделение.

„Хубаво е да има болница. Аз бих се радвал. Но питам – кой ще работи в нея?“

Коренът на проблема се крие в хроничното недофинансиране на педиатричните клинични пътеки. Професията на педиатъра прогресивно губи своята привлекателност за младите лекари. Проф. Литвиненко отбеляза, че специалисти в други области са много по-добре платени. Редовните индексации на заплатите в педиатрията остават незначителни спрямо другите медицински сектори.

Педиатрията остава с ниско финансирани пътеки, което системно отблъсква кадрите. Без адекватна държавна политика за заплащане, дори новата сграда може да остане празна. Липсата на подготвени специалисти е по-голяма заплаха от самото забавяне на строежа.

„Ние си оставаме все пак с недофинансираните пътеки, защото в годините тези, които бяха изначално добре финансирани при всяко индексиране, процента им се качваше в значимо количество пари, нашите вървяха ниски и си останаха ниски. Това прави не толкова лицеприятна тази професия, педиатъра. Разбира се, много по-добре е да си инвазивен кардиолог, да си акушер-гинеколог.“