Проф. Искра Баева: Антифашистите ни били терористи, пише в учебници – как да няма радикализирани млади?

Жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив отново насочи вниманието към крайнодесните прояви в България. При престъплението са били забелязани нацистки символи и гаври.

Проф. Искра Баева определя случая като част от по-широк проблем. Според историка тревожните прояви показват дълбока идейна криза в българското общество.

През последния месец бяха съобщени още побой над непалски граждани в Пловдив. В Банско младежи са отправяли нацистки поздрав пред италиански еврейски деца.

В Пловдив беше разбит клон на неонацистката групировка „Кръв и чест“. При акция на полицията и ДАНС на 15 август 2026 година са задържани 18 души, свързани с формацията.

Според проверените данни организацията съществува в Пловдив от 2003 година. Проф. Баева подчертава, че подобни структури действат в страната от години.

„Тези прискърбни събития не са единствени, просто станаха известни.“

Историкът свързва крайнодесните идеи с отхвърляне на ценностите на съвременното общество. По думите ѝ към тях се насочват отчаяни и маргинализирани хора.

Част от младите приемат радикализма като бунт срещу правилата. Особено силно се противопоставят на политическата коректност.

Този избор обаче ги изолира от обществото. Според Баева насилието ограничава потенциала им и може да доведе до затвор.

Тя определя антисемитските идеи като внесени или въобразени. Българското общество включва различни етноси и няма реална основа за расова теория за превъзходство.

Проф. Баева отбелязва, че в България живеят 1153 евреи. Затова според нея антисемитската пропаганда трудно може да се обясни с вътрешни обществени конфликти.

Неонацистки прояви в България има още от 90-те години. Организирани акции се провеждат от началото на този век.

Сред примерите тя посочва Луковия марш. Проф. Баева определя „Кръв и чест“ като неонацистка организация.

Тя свързва формацията с Луковия марш и заявява, че организацията не е независима от него. Според проверените данни групата е съществувала дълго преди последната полицейска акция.

Баева прави разграничение между национализъм и ксенофобия. Според нея национализмът може да бъде градивен, когато създава обществено сцепление.

Той се превръща в разрушителна сила, когато общността изключва определени граждани. Тогава се появява идеята за превъзходство над останалите.

„Общото за тях е насилието.“

Според историка крайнодесните групи не са масови. Присъствието им в София, Банско, Пловдив и други места обаче показва системен проблем.

Тя свързва явлението с младежката контракултура и отхвърлянето на обществените ценности. В тази среда се развиват различни неофашистки и неонацистки формации.

Роля играе и алтернативната история, която се разпространява в социалните мрежи. Според Баева влияние оказват и някои учебни програми и учебници.

В тях България от военните години понякога се представя като държава, решила националния си въпрос. Антифашистката съпротива пък е определяна като тероризъм.

Тя смята, че подобни оценки създават изкривена представа за миналото. Така младите могат да потърсят вдъхновение в мрачни исторически периоди.

Разбиването на отделни групи не решава проблема, заявява професорът. Според нея реакцията срещу „Кръв и чест“ е последвала след силния обществен отзвук от убийството.

Преди това подобни формации са действали необезпокоявани. Проф. Баева определя проблема като обществен и властови.

Тя не очаква масова неонацистка радикализация. Условията за радикализиране на малки групи обаче остават благоприятни.

Сред уязвимите са маргинализирани младежи и възрастни хора. Те често насочват гняв към обществото, което според тях ги е отхвърлило.

Промяната изисква дългосрочни усилия от семейството, училището и институциите. Семейството изгражда моралните устои, а училището трябва да възстанови възпитателната си роля.

Проф. Баева поставя обществото в центъра на реакцията срещу насилието. Според нея гражданите трябва да проявяват съпричастност към жертвите.

Те трябва да реагират срещу всяка форма на насилие. Това изисква обща политическа култура и достоверни знания за миналото.

„Да живее толерантният включващ патриотизъм/национализъм!“

Проф. Искра Баева е историк и професор в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя изследва историята на България през ХХ век и прехода в Източна Европа.