Проф. Дюкенджиев създаде достъпна система за бионично лечение след инсулт

Проф. Евгени Дюкенджиев, експерт по биомеханика, разработва достъпни решения за хора с двигателни увреждания. През 2018 г. той изработи протези за Еля от Разград, родена без ръце и крака. Тогава деветгодишното момиче успя да ходи и да пише.

Сложните изкуствени крайници се оказали предизвикателство за специалистите в България и чужбина. По това време в света били описани само два подобни случая. Те били в САЩ и Япония. Благодарение на протезите Еля започнала да се движи и да използва ръцете си по нов начин.

Проф. Дюкенджиев е разработил система за бионично лечение на инсулт в домашни условия. Той представи разработката си пред „24 часа“. Според него пациентите имат нужда от продължителна работа след изписването от болницата.

„Инсултът е процес, който в острата фаза спира кръвта към мозъка – или има тромб, или спукан съд. Веднага в болницата лекарите тези неща ги решават. След което обаче изписват пациента и трябва много активно раздвижване, рехабилитация за здравата половина на тялото, за да не атрофират мускулите, а за парализираната страна трябва абилитация – да се научи отново да се движи и да ходи“, обяснява проф. Дюкенджиев.

Той определя възстановяването като маратон, а не като спринт. Пациентът често се нуждае от раздвижване в продължение на много месеци. Един физиотерапевт или близък трудно може да осигури по няколко часа ежедневни занимания.

Разработката използва кинематична роботизация, но не разчита на скъпа електроника. Системата не използва мозъка на пациента като компютър. Вместо това едновременно се работи върху здравата и парализираната страна.

Целта е системата да бъде финансово достъпна за обикновения човек. Проф. Дюкенджиев сравнява решението си с роботизираната система „Локомат“, която работи в болнична среда и струва над 200 000 евро. Той посочва, че при нея са нужни трима асистенти.

„Създадох системи с кинематична роботизация, без скъпа електроника. Т.е не ползваме главния мозък на пациента като компютър, защото там има повреди. Едновременно се прави рехабилитация на здравата част и абилитация на парализираната. Подобни методи и уреди няма“, посочва още ученият.

Професорът работил повече от две десетилетия в Латвия. Преди около десет години се върнал в наследствения си имот в Горна Оряховица. Там създал лаборатория за атипично протезиране и продължил работата си върху биомеханични решения.

Методът за абилитация той разработил още преди 20 години в Рига. По думите му абилитацията означава да се изгради движение, което пациентът никога не е имал. Той описва подхода като „да напишеш музика на движенията“.

Проф. Дюкенджиев патентовал метода си за абилитация, основан на външна енергия. Самият той изпитал системата върху себе си. След парализа на краката, причинена от ошипяване на прешлени, и тежка операция на гръбначния стълб се оказал в инвалидна количка. След това използвал собствените си изобретения, за да възстанови тялото си.

Той приложил бионичното възстановяване и при дъщеря си Аня. Тя счупила двете кости на крака под коляното след падане с велосипед. След това получила препоръка да използва ортези и да се движи, без да натоварва костите. Аня станала вторият жив пациент на разработеното от семейството бионично възстановяване.

Подходът може да се приложи при мозъчен инсулт, травматични увреждания на гръбначния и главния мозък, множествена склероза, детска церебрална парализа и болест на Паркинсон. Посочени са още периферни невропатии, ортопедични и травматологични състояния.

Системата включва пътека, телфер, полутвърд корсет, хоризонтален реципрочен механизъм и еластични връзки. Тя може да бъде сглобена за домашна употреба срещу стойност от две-три минимални заплати.

Механичният комплекс осигурява хиляди правилни движения с външна енергия. Натоварването се определя индивидуално за всеки пациент. Планът се изготвя с невролог и биомеханик.

„Кинематизирана роботика, само механика, която е дългосрочна и не се нуждае от специално обслужване. Реализира хиляди правилни движения с помощта на външна енергия, без изтощаване на пациента и асистента“, разказва изобретателят.

Преди тренировката се прави загряване с електрически велосипед или масаж. След сеанса се използват ботуши за лимфодренажен масаж. Тренировката завършва с хидромасажна вана за ходилата. Това е част от комплекса за релаксация и сензорна стимулация.

Разработката се вписва в усилията за съчетаване на технологиите и рехабилитацията. Подобен подход е описан и в материала за роботите и възстановяването на движението.