Пробив в енергетиката: Производството на водород в ЕС може да стане по-евтино от вноса по море
Според анализ на EWI, производството на зелен водород в ЕС има потенциал да стане по-евтино от морския внос до 2030 г. В момента разходите за вътрешно производство в Германия (244 EUR/MWh) са високи, но се очаква да паднат до 200 EUR/MWh, докато морският внос на чист водород остава скъп (250-300 EUR/MWh) заради загубите при преобразуване. Единствено вносът на водородни деривати като метанол с кораб може да бъде по-евтин от местното производство благодарение на високата им енергийна плътност.
Снимка: iStock by Getty images
Производството на зелен водород в Европейския съюз има потенциала да стане по-икономически изгодно от морския внос, въпреки че настоящите разходи са по-високи от очакваното. Това показва анализът „Глобални разходи за производство и доставка на зелен водород“ на Института по енергийна икономика към Университета в Кьолн (EWI). Изследването, базирано на актуализираната версия на инструмента EWI Global PtX Cost Tool, сравнява разходите за вътрешно производство и различни методи за внос.
Според плановете, ЕС цели да внася около половината от нуждите си от водород до 2030 г., като Германия предвижда дял на вноса от 50 до 70% до същата година. Въпреки тези амбиции, данните сочат, че ЕС изостава значително от целите си. Към юли 2025 г. инсталираната мощност на електролизерите в ЕС достига едва 571 МВт, пропускайки междинната цел от 6 ГВт за 2024 г. Прогнозите сочат, че до 2030 г. Съюзът ще произведе само около 60% от планирания обем водород, което поставя под въпрос изпълнението на стратегията.
Високи разходи и потенциал за спад
Поради високите инвестиционни разходи за електролизери (около 2400 евро/kW), производствените разходи за зелен водород в Германия в момента достигат 244 евро/MWh (около 7,3 евро/kg). Тези разходи са значително по-високи, отколкото се предполагаше по-рано. Въпреки това, анализът прогнозира сериозен спад.
До 2030 г. разходите за производство в Германия биха могли да паднат до около 200 EUR/MWh. В по-дългосрочен план, до 2050 г., разходите могат да намалеят до между 96 и 136 евро/MWh.
„Въпреки това, ние виждаме такова намаление на разходите само ако има значителни ефекти от наученото и икономии от мащаба в инвестиционните разходи за електролизери“
— д-р инж. Ан-Катрин Клаас, EWI
Вносът по море остава най-скъп за чистия водород
В краткосрочен и средносрочен план вносът на водород от съседни региони чрез тръбопровод остава най-евтината опция. Страни в Европа и Северна Африка, които разполагат с добри потенциали за възобновяеми източници и тръбопроводни връзки, могат да постигнат вносни разходи от около 150 EUR/MWh. Това е по-евтино от вътрешното производство в ЕС.
Ситуацията е различна при морския транспорт. Вносът по море в момента е значително по-скъп, достигайки 250-300 EUR/MWh. Основната причина за това са значителните загуби на ефективност при процесите на преобразуване и транспортиране. При сценария с постигане на 200 EUR/MWh вътрешно производство в Германия до 2030 г., морският внос на чист водород ще бъде значително по-скъп.
Международната агенция по енергетика (IEA) понижи прогнозата си за глобалното производство на зелен водород до 2030 г. с 25%, което допълнително усложнява изпълнението на европейските цели, въпреки че Европейската комисия е отпуснала близо 1 млрд. евро за 15 проекта за производство на възобновяем водород.
Предимството на водородните деривати
Анализът на EWI показва, че транспортирането на водородни деривати променя икономическата картина. Вносът на метанол и други производни може да бъде по-евтин от вътрешното производство, което прави производството в други региони икономически привлекателно.
За разлика от чистия водород, вносът на зелен метанол с кораб може да струва по-малко от 400 EUR/MWh до 2030 г., докато вътрешното производство в Германия се очаква да бъде 480 EUR/MWh. Благоприятни страни за внос на метанол са Китай, Кения, Мароко, Мексико и Саудитска Арабия.
„Високата енергийна плътност на производните е особено предимство за транспортирането с кораб“
— Клаас
Инструментът EWI Global PtX Cost Tool анализира производствените и транспортни разходи за водород и неговите деривати (амоняк, метан, метанол и горива по метода Фишер-Тропш) при интегрирано производство на електроенергия от възобновяеми източници. Въпреки оптимистичните прогнози за намаляване на разходите, скептицизмът относно мащабите на планираната европейска водородна мрежа остава, като доклад на Global Energy Monitor изразява опасения за потенциален излишък на капацитет.
