Президентът на Полша с категорична подкрепа за Киев 5 дни преди изтичането на ултиматума на Тръмп
Президентът на Полша Карол Навроцки настоява Киев да има последната дума за мира, докато изтича 5-дневният срок на американския ултиматум. Доналд Тръмп заплашва със спиране на военната помощ, ако Зеленски не приеме плана от 28 точки до 27 ноември.
Всеки план за мир в Украйна трябва да бъде изрично одобрен от Киев, а жертвата на агресията трябва да има решаващия глас в преговорите. Тази позиция изрази президентът на Полша Карол Навроцки, след като Вашингтон постави краен срок на украинското ръководство да приеме американското предложение за край на конфликта.
„Украйна стана жертва на престъпната агресия на Путин и украинците, с подкрепата на САЩ и страните от ЕС, трябва да имат решаващ глас в мирните преговори. Цената на мира в никакъв случай не може да бъде постигането на стратегическите цели от агресора, а агресорът беше и остава Руската федерация.“
— Карол Навроцки, президент на Полша
Изявлението на Навроцки идва на фона на изключително напрегната ситуация в Киев, където отброяват оставащите пет дни до Деня на благодарността – 27 ноември. Това е датата, посочена от президента на САЩ Доналд Тръмп, като краен срок Володимир Зеленски да приеме американския план от 28 точки. В противен случай Вашингтон заплашва да преустанови доставките на оръжие и споделянето на разузнавателна информация.
Детайли от плана на Тръмп и реакцията на Европа
Предложеният от Белия дом документ изисква от Украйна да направи значителни отстъпки, включително да се откаже от присъединяване към НАТО и да приеме ограничения за въоръжените си сили. Текстът предвижда и отстъпване на територии, като в замяна се предлагат гаранции за сигурност по модела на чл. 5 на НАТО за период от 10 години. Атака срещу Украйна би се разглеждала като нападение срещу „трансатлантическата общност“.
Въпреки категоричната подкрепа за суверенитета на Украйна, полският държавен глава внесе и нюанс на прагматизъм в отношенията между Варшава и Киев. Навроцки обяви, че Полша ще продължи помощта за украинските бежанци до 2026 г., но предупреди, че това ще бъде последното удължаване на програмата. Той подчерта, че Варшава не може да поставя украинските интереси над своите, визирайки проблемите в селското стопанство и логистиката, които създадоха напрежение между двете съседни държави.
Тежък избор пред Зеленски
Украинският президент Володимир Зеленски определи ситуацията като „един от най-тежките избори в историята“ на страната. Той предупреди, че отхвърлянето на плана може да доведе до загуба на ключовия партньор САЩ, докато приемането му рискува достойнството на нацията.
„Това е един от най-трудните моменти в нашата история. В момента натискът върху нас е много силен. Украйна може да се изправи пред много труден избор – или да загуби достойнството си, или да рискува да загуби ключов партньор.“
— Володимир Зеленски, президент на Украйна
Междувременно в мирния план настъпиха редакции. Първоначалната идея за одит на международната помощ, който да разследва корупционни схеми, е заменена с клауза за „пълна амнистия“ за действията на всички страни по време на войната. Промяната се свързва с разкритията на украинското Национално антикорупционно бюро за присвоени 100 млн. долара от „Енергоатом“, в които се появява името на близък до властта бизнесмен.
Руският президент Владимир Путин вече потвърди, че е получил американския план и го определи като възможна основа за мирно решение. От друга страна, европейските лидери от Германия, Франция, Италия и Великобритания планират спешни обсъждания на документа с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, изразявайки резерви към някои от тежките условия за Киев.
За обикновените украинци ситуацията изглежда безизходица, като мненията варират от страх пред „пълна капитулация“ до желание да се спре загубата на човешки животи.
„Според мен това е пълна капитулация. Даването на Донбас, признаването на руския език като втори официален – това е пълна капитулация. Не вярвам на Зеленски… Но каква ни е алтернативата?!“
— Тарас, служител в болница в Киев
