Ивайло Мирчев: Проектобюджетът за 2026 г. е най-слабият от времето на Жан Виденов насам
Ивайло Мирчев атакува остро Бюджет 2026, наричайки връщането на СУПТО „туморно образувание“, което ще струва по 500 евро на бизнес. Парламентът прие рамката на първо четене, съкращавайки срока за поправки, докато експерти предупреждават за рекорден дълг от 40 млрд. лева.
Въвеждането на софтуера за контрол на продажбите (СУПТО) беше определено като „туморно образувание“ в държавния бюджет от съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев. Той отправи яростна критика към финансовата рамка за следващата година, наричайки я „най-слабия бюджет от Жан Виденово време насам“ и предупреди за сериозни икономически сътресения.
„Въвеждането на софтуера за контрол на продажбите СУПТО е туморно образование в бюджета. Всеки магазин и ресторант ще трябва да плати около 500 евро за обновяване на софтуера. Тази мярка генерира нова сива икономика, вместо да я ограничава.“
— Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“
Според Мирчев, ситуацията в страната е тревожна, а негативните ефекти от новия бюджет ще бъдат усетени във всички големи градове – от София до Бургас. Основните притеснения са свързани с увеличаването на данъци и осигуровки, както и с планирания нов дълг, които според него представляват директна заплаха за финансовата стабилност на България. Той подчерта, че максималният осигурителен доход е вдигнат значително над предварителните заявки.
„Нещата в страната не са добре. Това, което ни притеснява изключително, е бюджетът. Осигуровките скачат не с 2 пункта, а с 10%.“
— Ивайло Мирчев
Парламентарни маневри и широка опозиция
Напрежението в пленарна зала ескалира, след като стана ясно, че Парламентът е приел законопроекта за Бюджет 2026 на първо четене. Допълнително недоволство предизвика решението срокът за предложения между четенията да бъде съкратен на едва три дни, което силно ограничава възможността за корекции. От „Да, България“ настояват за спиране на бюджета и дори призовават за протестни действия, твърдейки, че той атакува средната класа и руши социалния диалог.
Тази позиция не е изолирана. Критиките към фискалната политика се засилват и от други политически сили. Депутати от „Възраждане“ определиха рамката като „фалшива“ и заявиха, че приходната част е изкуствено раздута, за да се гони целта за 3% дефицит. Подобно на по-ранните критики към бюджета, опозицията предупреждава за липсата на реформи.
Експертните анализи също чертаят мрачна картина. Икономисти предупреждават, че акумулирането на дълг за 2025 и 2026 г. може да достигне безпрецедентните 40 млрд. лева, което заплашва да доведе до тежки икономически последици, ако не бъдат предприети незабавни структурни промени.
