През 1986-а на малко известното село Рогозен кръщават най-голямото сребърно съкровище на траките у нас

Почти в края на 80-те години на миналия век врачанското село Рогозен става известно по света. При изкопни работи там е открито най-голямото сребърно съкровище по българските земи, населявани от траките.

Рогозенското съкровище включва 165 сребърни предмета и тежи близо 20 килограма. Част от съдовете са частично позлатени. Днес колекцията се съхранява във Врачанския регионален исторически музей.

Смята се, че съкровището представлява пълен комплект на знатно тракийско семейство. Историците предполагат, че предметите са били заровени през IV век преди Христа.

Тогава Александър Велики разширявал империята си и воювал с тракийските владетели на север. Вероятно владетел скрил съдовете при бягство от настъпващите войски.

Фиали, кани, чаши, котили, скифос и гобеле останали в земята близо 24 века. Съдове впечатляват с изработката, разнообразните мотиви и частичната позлата.

Историята започва през юли 1985 година. Трактористът Иван Савов имал малък имот на около 200 метра от дома си. Той използвал мястото като зеленчукова градина.

За да я напоява, Савов решил да прокопае канал. Така искал да свърже градината със селския водопровод. Съпругата му Надка помагала при работата.

Двамата попаднали на твърд предмет, който издал метален звук. Те разкопали внимателно и открили първите съдове. Предметите били пълни с пръст и потъмнели от вековете.

Савови извадили общо 63 съда. Те обаче не знаели какво точно са открили. Пренесли находките с кофи до дома си и ги измили в коритото на чешмата.

Скоро разбрали, че предметите са ценни. Дълго време обаче не казали на никого. Надка дори засадила есенни цветя в няколко кани.

Тя поставила съдовете на перваза на покритата тераса. По-малките предмети подредила върху карирана покривка. Така двамата можели да им се любуват у дома.

Разкритието станало публично след спор между кмета Борислав Драмкин и местни иманяри. Тогава Иван Савов споделил за находката и поканил кмета да я види.

Драмкин веднага разбрал значението на сребърните съдове. Той се свързал със своя съученик, археолога Богдан Николов от Врачанския музей.

На 6 януари 1986 година Николов пристигнал в Рогозен със Спас Машов и стажанта Пламен Иванов. В студената зима тримата разкопали замръзналата градина.

Иван Савов им носел вино в цинкова кофа, за да се сгряват. Само на три метра от първата яма археолозите открили втора.

От нея извадили още 102 предмета. Така общият брой на съдовете достигнал 165. Три дни по-късно археолозите представили находката на пресконференция.

Откритото съкровище е с голяма историческа стойност – споделя тогава развълнуваният археолог Богдан Николов. – То ще помогне за обогатяване на познанията ни за траките, за техния бит, култура и митология. Откритите съдове поразяват с разнообразието на мотивите и с изкусната си изработка, което дава основание на историците да предположат съществуването на обособена тракийска школа в днешна Северозападна България.

Много съдове носят подписа на древния тракийски майстор Котис. От неговите ръце произлезли и фино изработени предмети от Врачанското златно съкровище.

Историците свързват колекцията с трибалски владетели. Според тях тя била притежание на владетелския род в продължение на няколко века.

Сред находките има 54 кани с геометрични, растителни и митологични орнаменти. По тях се виждат канелюри, овули, кръгове, розети, палмети, жълъди и лотоси.

Срещат се също бръшлянови клонки, сцени с богове и богини, както и изображения от ловния живот на трибалите.

Вестта за находката бързо обиколила света. Международни музеи предложили условия за показването на колекцията. Агенция „София прес“ издала албум със снимки на съкровището.

Британски телевизионен екип дори направил пластмасови копия на някои съдове. После ги заровил и заснел повторното им откриване от Иван и Надка Савови.

Като първи откриватели семейството получило държавна награда от 20 хиляди лева. Обещали им пътувания при бъдещите представяния. Това обаче не се случило.

Съкровището било показано първо в тогавашния Съветски съюз. По-късно гостувало във Великобритания, Лувъра и музейния комплекс „Гети“ в Лос Анджелис.

Врачанският музей съхранявал колекцията само няколко месеца. През есента на 1986 година тя била иззета и преместена в Националния исторически музей.

Врачани започнали дълга битка за връщането ѝ. След 13 години съкровището се завърнало във Враца. Това станало през 1999 година, след усилията на директора Иван Райкински и местната общественост.

През следващата година музеят обособил специална зала. Там колекцията била изложена при съвременни условия за съхранение и охрана.

Рогозенското съкровище остава изложено във Врачанския музей и до днес. То е сред основните акценти за посетителите от страната и чужбина.