Предсрочният вот в Република Сръбска: Шестима кандидати влизат в кампания, определена като референдум за Милорад Додик

Кампанията за предсрочните президентски избори в Република Сръбска започна с шестима кандидати, но основният сблъсък е между верния съюзник на Додик – Синиша Каран, и опозиционния професор Бранко Блануша. Вотът беше свикан, след като мандатът на Милорад Додик бе прекратен заради окончателно съдебно решение за неспазване на решенията на международната общност. Управляващата коалиция веднага определи вота като плебисцит за народната воля.

Предсрочният вот в Република Сръбска: Шестима кандидати влизат в кампания, определена като референдум за Милорад Додик

Милорад Додик

Време за четене: 3 мин. 8 ноември 2025

Предизборната кампания за предсрочните президентски избори в босненската Република Сръбска (РС) официално започна, като общо шестима кандидати ще се борят за поста. Вотът, насрочен за 23 ноември, незабавно бе позициониран от управляващата партия като референдум за нивото на одобрение към отстранения бивш лидер Милорад Додик, съобщава ХИНА.

Предсрочните избори станаха необходими, след като мандатът на Додик беше прекратен по силата на окончателно съдебно решение. То осъди бившия президент на една година затвор и наложи шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност. Причината за присъдата беше неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина (БиХ). Жалбата на Додик срещу отнемането на мандата му беше окончателно отхвърлена от босненските съдилища, което сложи край на възможността за негово административно връщане на власт. До провеждането на вота Парламентът на Република Сръбска назначи Ана Тришич Бабич за временен президент, официално признавайки отстраняването на Додик.

Кандидатът на управляващата коалиция, водена от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик, е Синиша Каран. В момента той е министър на научното и технологичното развитие и висшето образование в правителството на РС, а преди това дълги години е бил министър на вътрешните работи. Каран е смятан за верен съюзник на Додик, известен със своите проруски и националистически позиции. Каран беше включен в списъка със санкции на САЩ заради участие в изготвянето на законодателство за потенциално отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Самият Каран веднага даде тон на кампанията, като я определи като борба за потвърждаване на народната воля:

„Време е да потвърдим мандата, който народът даде на президента Милорад Додик преди три години. Тези избори не са обикновени. Те са плебисцит, в който ние трябва да защитим и потвърдим народната воля.“

— Синиша Каран, Кандидат на управляващата коалиция

На фона на предсрочния вот, Парламентът на РС предприе стъпки за успокояване на политическия климат, като отмени редица сепаратистки закони, приети през последната година, които бяха пряко свързани с политиката на Додик за по-голяма автономия. Допълнителен елемент на напрежение внася и обявеният за 25 октомври референдум в Република Сръбска. На него гражданите ще гласуват дали приемат решенията на международната общност и съда срещу Додик.

Основният съперник на Каран е Бранко Блануша, подкрепен от мнозинството опозиционни партии. Професор във Факултета по електроинженерство в Баня Лука, Блануша влиза в надпреварата с ограничен политически опит. Той обаче вярва, че може да спечели, аргументирайки се, че мнозинството от хората в РС са уморени от политиката на Додик, белязана от постоянни кризи, напрежение и широкоразпространена корупция.

Въпреки че в изборите участват още четирима кандидати, анализаторите оценяват, че никой от тях няма реален шанс за победа. Военно-политическата структура на БиХ, установена от Дейтънското мирно споразумение (1992-1995), разделя страната на две полуавтономни части – Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина. Това споразумение урежда и ролята на Върховния представител, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица. Международната общност подкрепя съдебните решения срещу Додик, докато Русия традиционно поддържа позициите му за по-голяма автономия на Република Сръбска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *