Преди век селски учител твърди, че Родопите били савана, в която живели мастодонти
Плиоценският парк в Дорково представя животинския свят отпреди 4,5 милиона години и най-богатото световно находище на овернски мастодонт.
Само на 150 километра от София посетителите могат да се върнат 4,5 милиона години назад. Плиоценският парк се намира в родопското село Дорково, близо до Ракитово. Музеят представя животински свят, различен от днешния.
В експозиционната зала има диорама с пейзажа, флората и фауната през плиоцена. Посетителите виждат макети на над 30 вида животни. Сред тях са маймуни, сърна, тапир, мечки, носорози и мастодонти.
Централно място заема скулптурата на мастодонт с височина 3,90 метра. Тя представя животно от рода Anancus arvernensis. До нея е поставена скулптура на изкопаемата маймуна долихопитек.
Макетите са дело на скулпторите Ивайло Аврамов и Теодор Нанев. В работата участва и художникът анималист Велизар Симеоновски. Научни ръководители са проф. Николай Спасов и д-р Георги Марков.

Мастодонтът е изработен от гипс, стиропор, пластмаса и конски косми. Очите му са стъклени. Посетителите могат да видят и гигантски бивник на борсонов мастодонт.
Експозицията включва възстановка на научни разкопки с истински кости. Във витрините са показани уникални вкаменелости. Сред тях има фрагмент от небце с кътници и бивник от овернски мастодонт.
Показани са още кучешки зъб на долихопитек и части от раменни кости. Те принадлежат на плиоценска балканска патица и родопски глухар. Залата разполага с озвучителна и видеотехника.
Първите сведения за находките край Дорково се появяват през 30-те години на XX век. Тогава местният учител Манол Чолев обръща внимание на останки в района. По-късно, през 80-те години, геолози откриват фосилното находище.
Между 1985 и 1987 година се провеждат българо-френски палеонтологични разкопки. Организатор е Националният природонаучен музей при БАН. В експедицията участва Националният естественоисторически музей в Париж.
Инициативата е на проф. Николай Спасов. Научен ръководител е проф. Ерве Тома, тогава заместник-директор на Колеж дьо Франс. Находките са открити на не повече от 60 сантиметра под земята.
Дорковското находище е най-богатото в света на останки от овернски мастодонт. То е и сред най-богатите ранноплиоценски находища в Европа. Проучванията продължават три години.
Учените откриват фосили на два вида маймуни, плиоценска мечка и плиоценска сърна. Намерени са останки от два вида носорози. Сред тях има еднороги и двуроги животни.
В района са живели и хипариони. Това са древни трипръсти коне. Допълнителните израстъци по копитата им помагали да се придвижват през блатисти местности.
Местността с находките се нарича Елин кладенец. Тя се намира от другата страна на днешния музей. Районът край Дорково някога бил разлив на река, свързван със сегашната Мътница.
Реката пресъхвала през сухите периоди. При дъждове тя образувала големи разливи. Вероятно при един сух период много животни измрели. След това силното течение отнесло костите им в речен ръкав.
Останките останали запечатани между три слоя глина. Така се оформило праисторическо гробище. Находките допълват представите за плиоцена и тогавашния субтропичен климат.
Част от откритото е изпратена във Франция за реставрация и консервация. След това находките са върнати в България. Днес част от тях може да се види и в Палеонтологичния музей в Асеновград.
„Находките отпътували в два вагона за Франция, за да бъдат реставрирани и консервирани и по-късно са върнати у нас 5-6 сандъка“, разказва уредникът Ясен Максудов.
Децата често реагират най-бурно на огромния мастодонт. Някои се страхуват, защото макетът изглежда изключително реалистично.
„Мислят, че ги наблюдава и се страхуват – толкова добре е направен макетът“, казва Максудов.
„Виж, виж как ме гледа!“, вълнува се 12-годишният Иван. Неговият приятел Кристиян допълва, че е виждал такъв мастодонт само във филми за динозаври.
Музеят е открит на 19 септември 2013 година. Същата година сградата е избрана за „Сграда на годината“.
Община Ракитово получава близо 1,7 милиона лева безвъзмездна помощ за създаването на атракцията. Общата стойност на проекта надхвърля 2,1 милиона лева.
Сградата е проектирана от архитект Явор Йорданов по идея на художника Симеон Стоилов. Тя има цилиндрична форма, метална конструкция и стъклен купол.
„Нямаме почивен ден – единствено на 1 януари музеят не работи“, казва в заключение Ясен Максудов.





