Пребитият с чук прокурор Иво Илиев: Девет месеца очаквам държавата да стигне донякъде

Девет месеца след бруталното нападение с чук, прокурор Иво Илиев все още очаква справедливост. Разследването за опит за убийство буксува без конкретни резултати. Илиев бе атакуван в подземния гараж на своя дом през миналата година. Инцидентът се случи в момент, когато прокурорът се прибира от работа в обичаен ден.

На 20 октомври 2025 г. Илиев паркира автомобила си след спортна тренировка и пазаруване. В подземния гараж на неговата кооперация го причаква маскирано лице. Нападателят носи работнически дрехи и действа изключително изненадващо. Прокуратурата образува разследване за опит за убийство, но по него няма никакъв напредък. Мястото на инцидента е избрано умишлено заради липсата на охранителни камери. Прокурорът е бил зашеметен с течност или спрей непосредствено преди началото на побоя.

„Девет месеца очаквам държавата да стигне донякъде“

споделя Иво Илиев в телевизионно интервю. Той описва нападението като напълно непредотвратимо в онзи момент. Усещанията му са за удари с тежък метален предмет, най-вероятно чук. Жертвата получава серия от силни удари в главата и тялото.

„Там бях пресрещнат от непознато за мен лице, маскирано с може би работнически дрехи“

разказва още магистратът. Състоянието му след инцидента е било критично, с реална опасност за живота му.

Лекарите поставят огромна пластина в главата му заради дупка в черепа. Иво Илиев има огромна пластина в черепа и дефицити в лявата ръка след ударите. Тези физически дефицити затрудняват ежедневната му работа на компютър и до днес. Въпреки това Илиев твърди, че нападението го е мотивирало да работи повече. Той се опитва да води пълноценен професионален живот, макар и под постоянна охрана. Всички видеозаписи от района бяха иззети веднага след извършеното тежко престъпление.

Скоро след инцидента се появяват спекулации за истинските мотиви на това престъпление. Разследващият сайт „Бърд“ публикува оперативна информация от Антикорупционната комисия. Разследващият сайт „Бърд“ изнесе справка за евентуален корупционен мотив зад нападението. В документа се твърди, че нападението е заради неизпълнен поет ангажимент. Става въпрос за прибрани пари с цел влияние върху конкретно наказателно дело. Свидетели твърдят, че сумата е дадена за задържане на обвиняемия Петър Александров.

Петър Александров е син на покойния финансов министър Стоян Александров. Той е подсъдим по дело за извършено убийство. Справката сочи, че парите са получени от двама прокурори. Целта е била овладяване на фирмите на Александров чрез неговия престой в ареста. Вместо това обаче Александров е освободен под домашен арест от съда. Според оперативната информация, поръчителят на подкупа си е поискал парите обратно. Тъй като сумата не е върната, се стига до физическата саморазправа с Илиев.

Иво Илиев категорично отхвърля тези твърдения като напълно изфабрикувани. Прокурорът отрича връзки с Мартин Божанов – Нотариуса и Петьо Петров – Еврото. Той определя информацията в справките като голословни твърдения без доказани факти.

„Това не са факти, това са голословни твърдения“

заявява магистратът пред медиите. Според него разследването срещу него се крепи на изфабрикувани сигнали. Той смята, че е обект на активна дейност за неговото дискредитиране. Илиев не познава цитираните в справката свидетели и никога не ги е срещал.

Преди да бъде нападнат, Илиев оглавява криминалния отдел на градската прокуратура. Месеци по-рано той намира патрон в пощенската си кутия. Тогава той не възприема това като сериозна заплаха за своя живот. Сега той се чувства злепоставен от разследвания, които използват името му неправомерно. Името му често се свързва с Мартин Божанов – Нотариуса в различни медийни публикации. Прокурорът обаче е категоричен, че няма никакви обвързаности с тези лица.

В момента Илиев продължава своята работа в структурата на прокуратурата. Той остава под засилена охрана поради липсата на заловени извършители. Основната версия на разследващите остава свързана с неговата професионална дейност. Въпреки липсата на напредък, Илиев настоява държавата да открие истинските виновници. Той отрича версията, че нападението е резултат от грешка или криминална поръчка. Липсата на обяснение за случилото се остава най-голямото му притеснение.