Позицията на България по 21-вия санкционен пакет на ЕС срещу Русия бе във фокуса на парламентарния контрол днес
Позицията на България по 21-вия санкционен пакет срещу Русия беше обсъдена в парламентарния контрол. Външният министър Велислава Петрова-Чамова представи мотивите за резервите на страната.
Точно в 10:25 ч. прозвуча последният парламентарен звънец за тази седмица. Причината беше краткият дневен ред на депутатите. Той включваше само една точка. На въпросите на народните представители отговориха петима министри.
Основен акцент в парламентарния контрол стана позицията на България по 21-вия санкционен пакет срещу Русия. В традиционния петъчен контрол участва министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова. Тя отговори на въпроси за българските резерви към предложенията на Европейския съюз.
Въпросът беше поставен от Христо Гаджев и Георг Георгиев от ПГ на ГЕРБ-СДС. Двамата поискаха информация за мотивите на правителството на Румен Радев. Те попитаха и за искането от санкционния пакет да бъде изваден милиардерът Искандер Махмудов.
Велислава Петрова заяви, че националната позиция не се формира от едно ведомство. Всички предложения за ограничителни мерки се изпращат до компетентните български органи. Те извършват анализ и представят своите становища.
Позицията на Република България се формира не по решение единствено на едно ведомство. Единствената ѝ цел е да защити българския интерес.
По думите на министъра тази процедура определя позицията на страната в европейските преговори. България е провела среща на Координационния механизъм по изпълнение на санкциите. След това Министерският съвет е взел решение по процедурата.
Компетентните институции са предупредили за възможен риск за българските икономически интереси. Той е свързан с евентуални ограничения срещу Искандер Махмудов. Махмудов е собственик на компанията „Трансмашинхолдинг“.
Министърът посочи връзката между компанията и руското дружество „Метровагонмаш“. България използва дерогации от санкциите на Европейския съюз за тази компания. Петрова припомни, че дерогацията е била поискана по време на правителство на ГЕРБ.
Тогава Георг Георгиев е бил министър на външните работи. Петрова заяви, че това решение показва съществуването на риск за българския интерес. Тя посочи и включването на същата компания в 20-я санкционен пакет.
България е изразила съображения и по други две предложения в 21-я пакет. Това стана ясно от отговор на въпрос от Божидар Божанов от ПГ на „Демократична България“. Въпросът беше поставен и от Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“.
Едното предложение е за санкции срещу Михаил Владимирович Дегтярев. Той е министър на спорта на Русия и председател на Руския олимпийски комитет. Българските аргументи са свързани с липсата на конкретен принос към военните действия срещу Украйна.
Петрова посочи и съображенията срещу включването на „Тольяттихимбанк“ в санкционните списъци. Според България става дума за регионална търговска банка. Тя е собственост на „Тольяттиазот“, част от групата „Уралхим“.
България е посочила възможен негативен ефект върху доставките и цените на минералните торове. „Уралхим“ е водещ производител на минерални торове. Тази суровина не е обект на санкции. България продължава да внася минерални торове, включително от Русия.
Министърът свърза аргументите и с високите цени на торовете. Тя посочи нестабилната ситуация на международните пазари. Според нея конфликтът в Близкия изток допълнително влияе върху тази обстановка.
Впоследствие България оттегли съображенията си по двете предложения. Причината, посочена от външния министър, е стремежът към постигане на консенсус по санкционния пакет.
