Политически бури след подписването на Хартата на Съвета за мир
Подписването на Хартата на Съвета за мир от премиера в оставка Росен Желязков разпали остри политически спорове в България. ГЕРБ-СДС защитават решението, докато ПП-ДБ го определят като опасно. ДПС приветстват хода, а БСП настояват за прозрачност.
Подписването на Хартата на Съвета за мир от премиера в оставка Росен Желязков предизвика остри политически реакции в България. Решението за присъединяване към инициативата на Доналд Тръмп разпали нов сблъсък между управляващи и опозиция.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че Министерският съвет е взел решението на подпис. Деница Сачева защити позицията, подчертавайки важността на участието в международни диалози.
Няма позиция, в която да се казва, че не трябва да се участва в международни формати, които са свързани с диалог и които са свързани с това, човек да изрази позицията на своята държава. В момента дипломацията е в това да участваш в активния диалог, а не само да взимаш решения и позиции, които те отдалечават. Смятам, че България да бъде медиатор, да бъде държава – мост по никакъв начин не е в ущърб на националните ни интереси. Това решение ще мине през ратификация в Народното събрание, то по никакъв начин не е и в противоречие на общия европейски консенсус.
От „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) остро осъдиха действията на правителството. Те настояха за обществено обсъждане и прозрачност при вземането на подобни решения.
Грешно, неадекватно и опасно действие на това правителство, което вече е загубило легитимност да взима такива решения. Това е пробив срещу общата политика на ЕС. България се превръща в пореден троянски кон и застава заедно с Орбан, единствено от останалите европейски държави там, е много тревожно. Тревожно е, защото останалите държави там са Беларус и държави с авторитарни режими. България не следва да има място там преди да бъде взета позиция на ЕС.
Асен Василев от ПП-ДБ също изрази безпокойство. Той коментира, че България е поставена в изолация, сравнявайки я с Унгария и Беларус.
Това, което те направиха, е, че ни поставиха между най-бедната държава в ЕС – Унгария, и Беларус и ни наредиха до всички други бивши републики на Съветския съюз. Явно ГЕРБ вече е граждани за евразийско развитие на България, а не граждани за европейско развитие на България. Когато България е натикана в кьошето до Унгария, това означава, че сме прекъснали диалога с европартньорите.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски, напротив, приветства решението. Той поздрави премиера в оставка Росен Желязков за, по думите му, „решителната крачка“.
Преди подписването и от „БСП – Обединена левица“ коментираха темата. Наталия Киселова подчерта нуждата от комуникация между институциите.
Воденето на външната политика е компетентност на Министерския съвет, според мен е редно комуникация между президента Йотова и МС, който и да е той, защото става въпрос за финансов ангажимент, редно е да има решение на правителството. Ако има решение, тогава трябва да има и решение на НС за финансовия ангажимент.
От ГЕРБ-СДС уточниха, че няма финансов ангажимент. Вноските са доброволни. Споразумението ще бъде предложено за ратификация в парламента следващата седмица.
Важно е да се отбележи, че президент Румен Радев е отказал българско участие в Съвета за мир. Той е заявил, че това трябва да стане след провеждане на избори и формиране на редовен кабинет. Официалната покана до България е изпратена два часа преди обявяването на неговата оставка. Правителството е взело решението за присъединяване преди отпътуването на Желязков за Давос.
Хартата на Съвета за мир влиза в сила след приемането ѝ от три държави. България и Унгария са единствените страни от ЕС, подписали устава до момента. Сред другите членове са Азербайджан, Армения, Египет, Йордания, Казахстан, Косово, Пакистан, Саудитска Арабия, Турция и Узбекистан. Министър Георгиев обясни, че мирът е ключов за предотвратяване на миграционна криза и за сигурността в Европа. България подкрепя 20-точковия план на президента Тръмп за мир в Газа. Подобни международни развития често водят до вътрешни политически дебати, както може да се види и в контекста на политическите коментари след отпадането на наблюдението на ПАСЕ.
