Почина писателят и журналист Митко Шумналиев – летописец на българския XX век
След кратко боледуване си отиде Димитър Шумналиев – писател, журналист и публицист, оставил над 20 книги и пет десетилетия творчески път. Последният му роман „Диво вино“ ще излезе посмъртно.
След кратко боледуване във вторник си отиде Димитър Шумналиев – български писател, журналист и публицист, чието творчество повече от пет десетилетия изследва паметта, човешката съдба и драматичните обрати на българското общество. Роден на 3 март 1947 г. в София, той остава една от най-значимите фигури в съвременната българска литература и журналистика.
Шумналиев завършва българска филология в Софийския университет, специализира френски език и литература в Университета в По, Франция, и завършва престижната Писателска програма на Университета в Айова, САЩ. Образованието му го превръща в космополитен творец, но сърцето му винаги остава в българската действителност – нейните радости, трагедии и парадокси.
Автор е на над 20 книги – романи, повести и сборници с разкази, сред които „Речни духове“, „Тресавището на Абдовица“, „Феродо“, „Соцроман“, „Бяло сладко“, „Компарсита“, „Прошка“, „Зверове“ и „Поема за бохема“. Творбите му съчетават психологическа проникновеност, историческа памет и силен интерес към нравствените избори на човека.
Носител е на редица литературни отличия, сред които голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ за „Храмът на осмицата“ и международния приз „Балканика“ за сборника „Влюбени разкази“. Книгите му са преведени на различни езици, а името му се свързва с литература, която не бои казуса да рови в тъмните ъгли на човешката душа.
Паралелно с писателската си работа Шумналиев има значима журналистическа кариера. Работил е във водещи български медии, бил е главен редактор на вестниците „Пулс“, „Факс“ и „Нощен труд“, както и зам. главен редактор на „Народна култура“ в дисидентския период на седмичника и във в. „Труд“. Присъствието му в българската култура се отличава с рядкото съчетание на журналистическа наблюдателност и литературна чувствителност – качества, които превръщат творчеството му в своеобразен летопис на няколко поколения българи.
Шумналиев председателства с години журито за наградите „Хеликон“, конкурса „Златният ланец“ и други престижни литературни отличия. Израства в дом с мащеха и сам твърди, че именно животът с нея го е направил писател – години на тегоба, която се утешава единствено с думи.
Напоследък се изявяваше и като художник. Рисуваше с думи и разказваше с маслени бои. Увличаха го старите къщи и новите светове. Бил колекционер на антики – кантари, ютии, грамофони, ключове, тирбушони. Умееше да слуша: селски лакърдии, лични истории на непознати, моторните песни на градовете.
Колегата Валери Найденов си спомня за него с уважение и скръб:
Талантлив художествен автор, професионален вестникар, културен човек, какво да кажа повече?
Найденов напомня, че са работили заедно във в. „Отечествен фронт“, а след това и в „Дума“ при нейното създаване, когато тя достига милион и 100 хиляди тираж – абсолютен рекорд за българското вестникарство.
Мира Баджева, която споделя 35 години от живота си с Шумналиев, го описва като човек с безподобна вътрешна светлост. Тя разкрива, че съдбата ѝ го е подарила за 35 дълги и щастливи години и го е отнела само за 13 дни. Повече за нейните спомени можете да прочетете в нейно слово за писателя.
За романа „Зверове“ самият Шумналиев казва:
Зверовете открай време хранят човека, страховете, фантазиите му, нападат покоя му, разхождат се из фолклора, все ще се промъкнат в приказките на баба и дядо.
Той добавя, че звярът живее у всеки човек, а в този роман и обичта е звяр, защото любовта също може да е безпощадна.
Димитър Шумналиев е един от най-дългогодишните автори на Книгоиздателска къща „Труд“ – вече „КнигаТа“. Първата му книга, издадена съвместно в далечната 2006 г., е сборникът „Влюбени разкази“, с който печели наградата „Балканика“. Следват „Шивачката на очи“, култовият „Соцроман“, романите „Феродо“ и „Храмът на осмицата“.
В последните години съвместната работа с издателство „Труд“ включва сборника „Любов и черен пипер“ и романа „Зверове“. В последните шест месеца издателство „КнигаТа“ подготвя последния му роман – „Диво вино“, нестандартен и многопластов разказ с много сюжетни и времеви измерения, доближаващ писателя до имена като Маркес и Алиенде. Последният му роман ще излезе от издателство „Труд“ в негова памет.
Митко Шумналиев има две деца и внучка. Прощаването с него ще е от 12 ч. в петък, 7 август, в храм „Преображение Господне“ в любимия му квартал „Лозенец“ на ул. „Ралица“ 2. Колегите от медийна платформа „24 часа“ поднасят съболезнования на близките му. Почиването на белетриста е отбелязано и в съобщение за кончината му, а колеги и приятели продължават да споделят спомени за човека, който умееше като малцина да слуша света около себе си.
